влез
разхвърляй сухите мушици хлябът е опожарен и
с пулс гърмящ опразнен е часовникът извира кръв
от тежките стени под захлупака
срещу земелюшване троят се слънчевите люспи
разцъфтява смайващият белег в дървото
то което ме разхожда в деня на моя ден или
покрай небето
в устата камък и зверче наместо пъпа да се сгъва
пред бодил и вдъхването се премрежва
бухалът тръби на своята лула постѝ за пълнолуние
градината луднала да се изпъва
най-шарена е сянката най-рижа мравята съдба е
* * *
възмездие очакват мойте смалени нощи
дъждът внезапно идва от дола където
соления си гръб му бръмбарът обръща
ще хвърли зар мълнията най-нужно е да падна
в торбата на гърма от шестото стъпало като бебе
и зная ли за близката ѝ смърт намирам ѝ трохите
с мъглата нашите отдавнашни ръце се удължават
* * *
Изгрява облакът в кожуха от небе и дъно,
размърдва се окото черно под скалата – още,
а гущерът – на две, събира си опашките, подремва.
Слепеят коренищата – дворци с разтребени кореми,
обли и небръснати, и шумките натам се поприбират
и дъбака към огряването се окашля.
Кръговете от дървото – в тревата.
ПУСТЕЕ
светлина която сготви и яде но не изяжда всичко
в леговище с юрган за вълци е нощувала зората
сипва каша от мъгла бърбори
догаря немият приятел свива се в листата
приседнала в ръцете му водата зъзне
като хралупено стебло се е огънало пълзящото море
отнесло къщи и трева
бодлива стая – ъгъл с побита маса на която
гущерът е вместо ножа врата с оредели кости срязала
тръстиковия път обърнат рафт с шушнене нагоре покатерена
стена допреш ли празната обмислена кора дървото я запазва
подредена тук-таме
дървесна змия
с опашка с плодове зъб внезапен
трън върху очи
прашна и бръмчаща зима
да потъва в зелената жилетка с малко синьо върху
раменете или отстрани на джоба
да гримасничи да топли своето краче
гълта гълта
чай с люти мъхчета
подивява къщата от пръст и перушина препъва се
в бръшлянената нощница пълнее с вятър
примките звънтят
котки храни и вода гаси
мед и тъмно сбира
ти поставят дума там – наоколо да се увисва
цапаш-цапаш обикаля тя и не излиза през вратата
колиба-къща или къща щом си пуши без комин
дали колибата е къща тя си пали съчки също и оградата
гостува си сама от стая в стая от търбух в търбух сама
и още праха си слага вместо риза пухкава
сено укрива
аз нахвърлях чудната отрова в кръвта си
задушавах се в клопката на тесните ти викове
като ръка
в горещия ѝ сок
довличах болката в къщата или отзад в изровения сняг
с одрани стъпала там където паля лампата поставям клони
върху масата и нямам никакви играчки
дали колибата е къща
да знаех за разврата ни несретнице аз тръгвах срещу пристава
на твойто тяло ти бе на крачки от трънливото слънце възсядаш
камъните поглъщаш пръстта ти си шума ненадейно излят когато
повеждаш сянката разбивана над мъглата денем
дърветата са в малко пяна
там дърво изтичва пряко бурята с кости прашни
глава на бурята постави
дъб