Познание, богатство и насилие на прага на XX век
Част първа
Новият смисъл на властта
Властта е на дулото на пушката.
Мао Цзе Дун
Парите заповядват.
Анонимен автор
Самото знание е власт.
Френсиз Бейкън
Глава 2. Мускули, мангизи и мисъл
Дълбоко синьо небе. Планини в далечината. Конски тропот. Самотен ездач приближава. Слънцето проблясва в шпорите му…
Всеки, който като дете е сядал в тъмното кино, захласнат в каубойския филм, знае, че властта изскача от дулото на патлака. Във филм след филм от Холивуд самотен каубой галопира към нас от неизвестността, застрелва лошия, връща револвера си в кобура и отново запрашва в далечината. Ние, децата, научавахме, че властта е в насилието.
Но в много от тези филми в действието се вмъкваше и шкембест, добре облечен господин, който седеше зад голямо дървено бюро. Типично изобразен като алчен негодник, този човек също имаше власт. Именно той финансираше железницата или заграбващите земята скотовъди, или други зли сили. И докато каубоят беше носител на властта на насилието, този образ – банкер, разбира се – символизираше властта на парите.
В много уестърни имаше и трети важен образ: борбен редактор на вестник, учител, свещеник или образована жена от Източните щати. В един свят на груби мъже, които първом стрелят, а след това питат, този образ представляваше не просто моралното ДОБРО в схватката със ЗЛОТО, а също така и силата на културата и на задълбочените знания за външния свят. Този герой побеждаваше в края на краищата, но това обикновено ставаше благодарение на съюза му с бързо стрелящия добър каубой или защото внезапно му излязъл късметът – открил златоносен пясък в реката или получил неочаквано наследство.
Знанието, както ни казва Френсиз Бейкън, е власт, но в уестърните, за да победи, то трябваше да се съюзи със силата или с парите.
Разбира се, парите, културата и насилието не са единствените източници на власт във всекидневния живот. При това властта не е нито добра, нито лоша. Тя е един от аспектите на практически всички човешки взаимоотношения. В действителност тя е реципрочна на желанието и тъй като човешките желания са безкрайно разнообразни, всяко нещо, което може да осъществи нечие чуждо желание, е потенциален източник на власт. Пласьорът на наркотици, който може да откаже дозата наркотик на наркомана, има власт над него. Ако някой политик иска да получи гласове, онези, които могат да му ги доставят, имат власт над него.
И все пак, сред безбройните възможности трите източника на власт, символизирани в каубойските филми – насилието, богатството и знанието – се оказват най-важните. Във властовата игра всеки от тях може да се изрази в най-различни форми. Например не е задължително насилието да бъде упражнено. Заплахата да се прибегне до насилие често е достатъчна, за да се постигне подчинение. Заплахата с насилие се крие и зад закона. (Тук използваме думата „насилие“ фигуративно, а не буквално – в смисъл на наличие на възможност да се употреби сила, а не само в смисъл на приложена физическа принуда.)
Не само модерните филми, но и античните митове подкрепят становището, че насилието, богатството и знанието са върховните източници на обществена власт. Например японска легенда разказва за „саншу но джинги“ – трите свещени предмета, принадлежащи на великата богиня на слънцето Аматерасу-оми-ками – които и до ден-днешен са символите на имперската власт. Тези предмети са меч, диамант и огледало.
Властовият подтекст на меча и на диаманта е ясен; не толкова ясен е символичният смисъл на огледалото. Но огледалото, в което Аматерасу-оми-ками вижда собственото си изображение – сиреч, от което придобива знание за себе си – също е израз на властта. То символизира нейната божественост, но не би било неоснователно да го разглеждаме и като символ на въображението, на съзнанието и на познанието.
При това мечът или мускулите, диамантите или парите и огледалото или ума заедно образуват единна взаимодействаща система. При определени обстоятелства всяка от тези съставки може да бъде превърната в другите. С револвер можеш да си набавиш пари или да изтръгнеш тайна информация от жертвата. С пари можеш да си купиш информация или револвер. Информацията може да бъде използвана както да увеличиш парите си, той и да умножиш силата, с която разполагаш.
Нещо повече, и трите може да бъдат използвани на всяко ниво на обществения живот – от интимността на дома до политическата арена.
В частната сфера баща може да зашлеви детето си (да употреби сила), да му откаже джобни пари или пък да го подкупи с няколко гроша (като използва парите или техния еквивалент), или – най-ефикасното от всички средства – да моделира ценностните критерии на детето тъй, че то да желае да се подчини. В политиката правителството може да затвори или да изтезава някой дисидент, да накаже финансово критиците си и да облагодетелства поддръжниците си, а може и да манипулира истината, тъй че да получи одобрението на хората.
Подобно на металообработващите машини, (които могат да създават нови машини), силата, богатството и познанието, използвани по подходящ начин, могат да поставят на твое разположение множество допълнителни, най-разнообразни източници на власт. Така че, каквито и други оръдия на властта да бъдат използвани от управляващ елит или от индивиди в частните ни взаимоотношения, силата, богатството и познанието са главните лостове. Те образуват властовата триада.
Вярно е, че не всички размествания или прехвърляния на власт се дължат на употребата на тези лостове. Властта преминава от едни ръце в други в резултат на множество природни събития. Чумата, която помете Европа през XIV век, изпрати в гроба както безвластни, тъй и властелини и разкри много вакантни места в елита на оцелелите общества.
Случайността също може да се отрази върху разпределението на властта в обществото. Но щом се съсредоточим върху целенасочените човешки действия и се запитаме какво кара хора и цели общества да се подчиняват на желанията на „могъщите“, отново се изправяме пред триадата мускули-пари-ум.
За да се придържаме колкото е възможно по-близо до разбираемия за хората език, в тази книга използваме термина „власт“ в смисъл на целенасочена власт върху хора. Тази дефиниция изключва силата, упражнявана спрямо природата или вещите, но е достатъчно широка, за да обхване властта, упражнявана от майката, за да не допусне детето ѝ да попадне под колелата на връхлитаща кола; или от Ай Би Ем, за да увеличи печалбите си; или от диктатори като Маркос или Нориега, за да обогатят семейството си и приближените си; или от католическата църква, за да мобилизира политическата опозиция против средствата за предпазване от бременност; или от китайските военни, за да смажат студентско въстание.
В най-оголената си форма властта е употреба на насилие, богатство и знание (в най-широкия смисъл на думата), за да бъдат накарани хората да постъпват по определен начин.
Като съсредоточаваме вниманието си върху тази триада и дефинираме властта по този начини, придобиваме възможност да анализираме властта по съвсем нов начин и да разкрием може би по-ясно от досега как точно се използва властта, за да бъде управлявано нашето поведение от люлката до гроба. Само когато разберем това, ще можем да посочим и да преобразим онези отживели времето си структури на властта, които застрашават бъдещето ни.
Висококачествена власт
Повечето обичайни разбирания на властта, поне в западната култура, приемат, че властта се изразява само количествено. Но въпреки че едни имат по-малко власт от други, този подход игнорира фактора, който сега вероятно е по-важен от всички други: качеството на властта.
Властта е от различни качества и определено можем да кажем, че някои власти са с по-ниско октаново число. В ожесточените борби, които скоро ще се разгорят в нашите училища, болници, предприятия, профсъюзи и държавни учреждения онези, които разбират от „качество“, ще имат стратегическо превъзходство.
Никой не се съмнява, че насилието – овеществено в камата на насилника или в ядрената ракета – може да постигне внушителни резултати. Заплахата с насилие или употреба на силата, съдържаща се в закона, се крие зад всеки правителствен акт и всяко правителство се осланя на войска и на полиция, за да наложи волята си. Тази постоянно присъстваща и необходима заплаха с официално насилие в обществото осигурява функционирането на системата като придава задължителен характер на обикновените търговски сделки, ограничава престъпността, създава инструментариума за мирното уреждане на спорове. В този парадоксален смисъл именно прикритата заплаха с насилие прави всекидневния ни живот лишен от насилие.
Но насилието по правило има важни недостатъци. То например ни поощрява да носим със себе си флакон с газ за самоотбрана или да се хвърлим в надпревара във въоръжаването, което увеличава рисковете за всички. Дори когато „върши работа“, насилието поражда съпротива. Неговите жертви или наследииците им търсят първата възможност, за да нанесат ответен удар.
Главната слабост на грубата сила или на насилието е пълната липса на гъвкавост. Насилието може да бъде използвано само да наказва. Накратко, насилието е нискокачествена власт.
Богатството е далеч по-добър инструмент на властта. Дебелият портфейл е много по-разностранен. Вместо само да заплашва или да наказва, той дава възможност и за прецизно степенувани награди и други поощрения в пари или в натура. Богатството може да бъде използвано както по позитивен, тъй и по негативен начин. Затова то е много по-гъвкаво от силата. Богатството предоставя среднокачествена власт.
Най-високото качество власт обаче се получава от приложението на знания. В един филм, чието действие се разиграва в Куба през режима на диктатора Батиста, актьорът Шон Конъри играе ролята на британски наемник. В една знаменателна сцена командващият войската на тирана казва: „Майоре, кажете кое е предпочитаното от вас оръжие и аз ще ви го набавя.“ На което Конъри отговоря: „Мисълта.“
Висококачествената власт не е просто принуда. Нито пък само умение да постигаш своето, да накараш другите да правят каквото ти искаш, въпреки че може би предпочитат да правят нещо друго. Високото качество предполага нещо много повече. То предполага ефикасност – използване на възможно най-малко властови средства за постигане на целта. Знанието често може да се използва, за да внуши на отсрещната страна да харесва твоята програма за действие. Знанието дори може да убеди човек, че самият той е авторът на програмата.
Поради това, от трите първоизточника на обществен контрол, знанието е най-всестранно и произвежда, по думите на генералитета в Пентагона, „най-големия гръм за похарчен долар“. То може да се използва да наказва, да възнаграждава, да убеждава и дори да преустройва. То може да превърне врага в съюзник. И най-хубавото му е, че с подходящото знание човек може да избегне неприятни положения и да си спести разхода на сила или богатство.
Знанието служи и като мултипликатор на богатството и силата. То може да се използва за увеличаване на наличната сила или на обема и богатството или алтернативно за намаляване количеството сила и богатство, необходими за постигането на определена цел. И в двата случая то увеличава ефикасността, давайки възможност да се изразходват по-малко властови „чипове“ при всяко уреждане на сметките.
Разбира се, с най-много власт разполагат онези, които могат да използват и трите инструмента в умно съчетание, редувайки заплахата за наказание с обещанието за награда, съчетани с убеждение и осведоменост. Истински ловките играчи с властта знаят по интуиция или са се научили как да използват и да съчетават властовите си средства.
Следователно за да преценим отделните противници в някой властов конфликт – независимо дали се изразява в преговори или във война – ще ни е от полза да установим с кои от основните оръдия на властта разполага всеки от тях.
Познанието, насилието и богатството и съотношението между тях определят характера на властта в обществото. Френсиз Бейкън слагаше знак на равенство между знание и власт, но той не се занима с качеството му или с основното му отношение към другите главни източници на обществена власт. Нито пък някой досега можеше да предвиди днешните революционни промени във взаимоотношенията между трите лоста.
Превод от английски: Алфред Кристин