Списание за литература, изкуство и култура
В началото на 1990 година светът изглеждаше по-духовен и по-млад. Кръгът „Стрелец – II“ бе създаден като продължител на традициите на стария кръг „Стрелец“. Опитахме се да изразим своята реакция срещу налаганите по административен път естетически ценности, които нямаха нищо общо с естетиката, още по-малко с изкуството и красотата. В началото бяха седмина: Димитрина Баева, Владимир Старирадев, Роман Томов, Дянко Дянов, Иван Желев, Румен Спасов и аз – Йоана Янева. Започнахме издаването и на списание „Стрелец – II“.
Обединяващото в духовността на хората от този кръг бе това, че всеки един от тях се опитваше да се свърже с българската традиция, като вземахме за отправна точка Далчевата поезия. Агресивно доказвахме, че голямата българска традиция продължава с Александър Вутимски, Александър Геров, Иван Пейчев, Христо Фотев и Иван Цанев.
Не желаехме да се обвързваме с никакви идеологии. Опитвахме се да наложим една-единствена аксиома: критерият за оценка на литературното произведение е художествената му стойност.
Търсехме корените на автентичното изкуство, което според нас бе делнично и безпатосно.
Единственият жив сътрудник на някогашния „Стрелец“ Димитър Пантелеев ни подкрепи.
През 1991 продължихме издаването на списанието „Стрелец – II“ и после… се разпиляхме по белия свят. Около година продължи съществуването на кръга „Стрелец – II“, почти толкова, колкото е съществувал някогашният „Стрелец“. Може би, защото светът е динамичен; може би, защото хората се променят; може би, защото симетрията е поредният знак на съдбата…
Още едно доказателство, че изкуството не търпи групировки и съюзи. Защото изкуството се прави от личности с ярка индивидуалност, защото алиенираният човек е по-вглъбен в себе си и по-силен.
В края на ХХ век, когато всички „изми“ звучат архаично, творецът трябва да има силата да застане сам, редом с мъртвите и живите, редом с творците от други епохи, редом с творците от целия свят…
На 21 януари 1995 година почина Димитрина Баева. Остави след себе си две книги със стихове, едно дете и ужасените си родители. Димитрина си отиде от този свят едва на 30 години. Тя няма да остарее и няма да се промени. По волята на Бога остана статична и истинска. Много пъти ще бъдат издавани нейните стихове, много хора ще ги четат и препрочитат…
Много ще ни липсваш, Димитрина!
Димитрина Баева
Сън
Дете бях. Сънувах, как моята майка си тръгваше,
понесла вързопа с големите мъки и малките радости,
с походка лисича, с походка зла и нащърбена
по склона на скръбния поглед, пред угарта на душата.
На прага на пътя невидим тя беше спокойна
за мен, за дървото пред къщи, за нашата памет.
Намирах за всеки въпрос по лицето и отговор,
дори и за тези, които сега си задавам.
Най-скъпото свое тогава за пръв път изпращах
а после, в живота това неведнъж ми се случваше,
но точно от страшния сън, пълен с детско страдание
как трябва оттук да потегля научих.
Прозрение II
В забравено от Бога утро стоях сред селото потресен –
на старата камбанария строяха щъркели дома си.
Не смеех нито с жест, ни с дума на тайнството им да посягам.
Градяха вечния си дом, където дошъл бях аз, за да избягам.
Дълбоко недостоен бях и покъртително естествен.
Стовари се за миг върху ми човешкото несъвършенство.
Тогава аз усетих даже диханието си излишно…
Не помня. Няма да разкажа кога и как съм си отишъл.
Стихотворенията са препечатани от сп. „Стрелец- II“ Бр.1, 1990 г.