Номинации

Мария Гюрова

Сънища тази нощ

„Марин Дринов” 22.

Неподвижният мирис на липата

предвеща страшна жега.

Жега.

Полусънувах облак,

който моделирам

в различни физиономии. Мъже.

Звезди-ключалки,

издаващи обилие от светлина,

но забранена.

Изглежда съм на дъното.

Както рибите започвам

да приемам храна, да живея и спя.

Размножих се…

После страстното ми рибешко желание бе

котката:

от другата страна на стъклената бариера

лениво се протяга и се мие

в едно квадратче от тротоара.

 

1. В мъглата пред дома на Борислав

Мъглата е толкова гъста,

че не мога да се видя:

уморена ли съм

или

влюбена.

 

2. Разхождайки се по-късно

Любовта те учи – казваш, –

изтръгва имената, защото са ненужни.

Любовта е корен на дървото – казвам, –

в което греят плодове,

а не умея как да ги достигна.

 

„Quia pauper amavi“1

С теб да съм предпочитам – вместо това – да те няма,

безкрайно да е пълнолунието и безсънието

вместо кръв да прокапва

през всички отвори и сводове

на сънищата и дълбокото ми минало,

вместо кръвта да нахлува

по никое време в главата ми

моята кръв чиста, червена, завинаги,

асирийски капчук в раклата мидена.

А година и повече не съм те виждала

и още галактика цяла няма да те видя.

Quia pauper amavi! Господи!

В това състезание постоянно със себе си!

…Но утре! – никъде няма да ходя.

Между кухнята и стаята ще се разхождам.

Ще тълкувам празния басейн с бялата колона

и безумния джаз на черната банда саксофони,

погледа ти кос, прическата а ла маями,

безупречните ръбове на твоите дузини панталони.

Тетивата си ще нагласям,

с астигматизма ще се боря.

Ала напразно е всичко. Напразно.

Напразно. Напразно. Напразно говоря…

Кралице самозвана, затвори своите исторически пори.

Тютюн дайте, кръвта и плача да съсирим.

И тетивата: право в десятката

на вайкането, на самосъжалението,

на тристата дяволи на кутсуза.

Няма никакви други цивилизации и галактики,

никакви латински глупости.

But how I wish we were together…2

 

Подробностите след Дж.Дж.Мичъл

Разпада се времето

с разширени наркотични зеници,

трескаво подреждаме нощта:

1/3 мълчаливо се милвахме,

1/3 мълчаливо сънувахме,

след това вече не бяхме заедно

(и така се случи, че завинаги).

Зейна зеленикава паст

по ръба на мътилката утринна

методично и смаяно

крача и разсъждавам

за драматични глупости

и сюжет за цял/един живот

след Джей Джей Мичъл.

 

1 Quia pauper amavi (лат.) Аз, бедният, обичах.

 2 (англ.) А само да можехме да бъдем заедно.

Коментари