Списание за литература и публицистика
Чудя се дали следващото изречение няма да прозвучи малко самохвално. Но все пак списание „Глас“, заедно с алманаха „Мост“ доколкото ми е известно беше първото независимо списание в България, след унищожаването на свободната преса от просъветската власт преди няколко десетилетия. Постижението на това списание не е кой знае какво. „Самиздатският“ му период беше смешно кратък – около девет месеца. После Живков (за повечето от нас неочаквано) падна. И „Глас“-ът в пустинята беше заглушен от множество други освободени гласове. Той освен това престана да бъде политически глас […]
В четирите самиздатски броя на „независимото списание за литература и публицистика „ГЛАС“ до началото на ноември 1989 г. са участвали като сътрудници следните автори: Блага Димитрова, Радой Ралин, Желю Желев, Миряна Башева, Елка Константинова, Михаил Неделчев, Христо Ганев, Деян Кюранов, Вероника Николова, Волен Сидеров, Александър Кьосев, Енчо Мутафов, Едвин Сугарев, Боян Папазов, Даниела Стоянова (посмъртно), Миглена Николчина, Виктор Пасков, Красимир Дамянов, Румен Леонидов, Ани Илков, Владимир Трендафилов, Николай Колев – Босия, Станислава Петрова (тогава на дванадесет години), Людмила Терпешева, Андрей Манолов, Добринка Корчева, Борис Роканов, Стоян Раневски, Аспарух Панов, Елисавета Мусакова, Иван Кръстев, Георги Рупчев и художникът Стефан Десподов.
С други думи, сътрудници на списанието бяха както най-активни членове на дисидентските движения по онова време, така и някои от най-добрите (главно по-млади) български интелектуалци.
В превод бяха публикувани Цветан Тодоров (с предложен от самия него текст), Силвия Плат, Чеслав Милош, Александър Солженицин, Фьодор Разколников, Лев Тимофеев, Зенон Позняк, писмо на полски интелектуалци, между които Анджей Вайда, в защита на български политически затворници.
Първият брой на списанието за литература и публицистика „Глас“, заедно с първия брой на алманаха за експериментална поезия „Мост“ на Едвин Сугарев, беше отпечатан по доста смешен начин – на двустранна фотохартия: всеки лист от всеки брой беше сниман от машинописните оригинали и ваден като отделна снимка. Къртовският труд по „отпечатването“ на стотина екземпляра с тази авангардна техника се полагаше в банята на пишещия тези редове. По-късно други хора, например Миряна Башева, изваждаха още бройки на фотохартия. Такава беше технологията на самиздата. Не трябва да се забравя, че по онова време малкото копирни машини в България бяха под строго наблюдение. Много ни помогна и фотографът Борис Андреев.
Нелегалните броеве на „Глас“ бяха правени от своя издател в сътрудничество с художника Стефан Десподов, автор на главата, графичното оформление и кориците на всички досегашни броеве, и с Елисавета Мусакова – изкуствовед, литератор. Ние раздавахме списанието на избрани от нас хора, които допълнително го разпространяваха.
Когато по Свободна Европа се чу за „Глас“, започнаха проблемите ни – най-вече със сдружение „Българска книга и печат“ както евфемистично се назоваваше цензурата. Шеф на сдружението беше писателят Валентин Караманчев. Той наложи голяма глоба на списанието, заплаши ме с прокурора, ако продължа да го издавам, и се опита да ме заплете в недостойна интрига с моя работодател в издателство „Народна култура“ Вера Ганчева, с която дотогава бяхме в най-приятелски отношения, след няколко опита да ме накара да спра да издавам списанието, ме уволни от „Народна култура“, където бях редактор в отдел „Поезия“. След 10 ноември целият колектив на издателството ѝ поиска оставката. Тя впрочем е добър професионалист и сега ръководи друго издателство. Какво е станало с Караманчев – не знам.
През 1990 г. списанието продължи да излиза, вече легално, в няколко хиляди тираж. Разпространявах го главно по митинги и го правех с лични пари. Тогава това беше още възможно. Конкуренция почти нямах. А производствената цена на целия тираж излизаше неколкостотин лева. Сега разпространението на такова списание никак не е лесно. А производствените цени, абсолютно непосилни за джоба на независим ентусиаст.
Но ето че след повече от година прекъсване, „Глас“, отново излиза. Това стана благодарение на безкористното спомоществувателство на Първа източна международна банка, ЕТ „Мария Козарова“ и братя Гелеви. Надявам се и в бъдеще да срещам съдействието на богати радетели за здравето и нормалния живот на твърде бедната в материално отношение българска литература.
В новите условия „Глас“ ще бъде по-скоро литературен и културен тримесечник, а не политически. Но все така независим. Той ще се старае да представя наши и чужди автори, подбрани заради литературните им достойнства, според вкуса на издателя, не по някакви други извънлитературни съображения. Ще има разбира се и известна доза публицистика – главно под форма на интервюта. Ще се набляга особено много на поезията, на която все по-малко периодични издания отделят полагащото ѝ се внимание. Но нека текстовете в „Глас“ сами да говорят за художествената му концепция.
Сп. „Глас“, бр.11, пролет 1994 г.