Едногодишно списание за постмодернизъм
Списание „Хермес“ е единственото списание за постмодернизъм в България. Но постмодернизъм поставен не само в постпозиция спрямо модернизма, постмодернизма и авангардизма. Тази постпозиция в лингвистичен аспект би могла да се схване и като префикс, защото тук в този случай координацията е условна – и нейната комуникативна задача е в четивността. Но понятия като авангард и модернизъм имат не само културно-естетическа фиксация. Обратно, „постмодернизмът“ формулиран окончателно през 70-те години на 20 век – и видимо, и естетически – предшества и асимилира формулираните опозиции на традиционната естетика, и при това без да е консервативен или агресивно – демонстративен е изпълнявал винаги функцията, която се приписва на модернизма. В този смисъл модернизмът не е откритие на 20 век.
Обаче авангардистката деструкция породена от анихилирането на изгражданите с хилядолетия ценности класифицира от естетическа и философска гледна точка похватите, които винаги са имали една основна видима познавателна цел – ампутацията на патологично перципиращите рецептори: – именно това имат пред вид онези теоретици, които класифицират известните научни, философски и естетически явления на 20 век като модернизъм.
Крайното отрицание известно на Запад като дадаизъм, а на Изток като футуризъм, обаче културно-исторически изкуствено прекъсва веригата на естествения познавателен изоморфизъм. Тази първосигнална крайност за уникалността на катастрофата като авангард се превръща в своеобразен културно-исторически пърфърмънс на самия модернизъм, защото изключва от стеснената му перципираща способност констатацията за изоморфния характер на самата катастрофа.
По тази начин системата наречена модернизъм иманентно аксиоматизира собствената си граница, обозначена вътре в нея като авангард.
Обратно, това което условно може да се нарече „постмодернизъм“ изоморфно се явява синкретация както на модернизма (респ. авангардизма), така и на тяхното отрицание – традиционния класицизъм, разбиран извън границите на неговата академична интерпретация.
Ако в началото на 20 век модернизмът беше локално изолирано явление обхващащо една незначителна територия фиксирана между Гринуичкия и Парижкия меридиан, при това с претенции за културно – историческа изключителност – то присъщата му агресивност, освен че го интернационализира, но и го ориентира, независимо от спекулативността му, към тези ценности, чието отрицание беше почти единственото културно-историческо основание за неговото съществуване. Така въпреки необходимата за съществуването му патологична самосугестия – средствата, с които бе принуден да си служи, се явяваха необходимото, заложено вътре в него непреодолимо отрицание на това отрицание, което беше собствената му самоидентификация. Последното го „превърна“ в „постмодернизъм“.
Една от основните цели на списанието е да защити тезата, че създаденото поради импотентност на естетическата мисъл понятие „постмодернизъм“ – или – още повече – създаденото в началото на 20 век понятие „модернизъм“ не може да претендира за някаква уникалност, тъй като обектите обозначени с тези термини са съществували винаги в научната, философска и естетическа история на човечеството – и, преди да се превърнат в кодифицирани или христоматийни образци – те са били принудени да преживеят собствената си креация и то в опозиция на унифицираните културно-философски ценности, като впоследствие, от своя страна, са се явявали претенциозно натрапваната опозиция на явяващите се след тях „постмодернистични“ факти.
Ние се опитваме да защитим тази теза със следните два вида основни средства:
1. Като публикуваме автори, които в началото и до средата на 20 век, още преди на когото и да е да му е хрумнало формулирането на понятието „постмодернизъм“ – създават и публикуват литературно-естетически образци, които, без да са осъзнавани по този начин, се вместват в по-късно формулираната представа за „постмодернизъм“.
2. Като селекционираме български автори, които без да са изкушени от псевдоестетическата „постмодернистична“ терминология създават и предлагат за публикуване „постмодернистични“ по същество образци, които само условно могат да се впишат единствено и предимно в границите на българската култура.
И на трето място: – чрез естественото съпоставяне на тези немного отдалечени във времето факти.
Що се отнася до принципите, на които се подчинява тази селекция – то те са формулирани от нас още в средата на 70-те години, а техният синтезиран вид е публикуван във втория (респ. третия) брой на списанието („Хермес“ 2’92), непосредствено след титулната страница. За да е ясен програмно-естетическият характер на тази публикация ние сме я озаглавили „Декларация – Хермес“.
София. Април, 1992 г., Сп. „Хермес“, бр.3’93