дори посегна ли помахвам с птица вяло из планинства разпрострени омръзна върна ли се в полярно странство хаосно помислям скорострелно около въздухоплаваш с разноцветни плитки орлов нос лавинен поглед пламъчета пестеливи отвисоко сънем да привикваш с огледалните ми празненства гуляйни пренощувки подир врява мравешка подир кълвача певчески се огласил откликнал празнината хладна сред недвижими неща да припознаваш вещо свивките разделни равностите плавните валежи а не се и проследявам как умислям как убягвам кречетално преразказвам силуета ти горист окото тънко на земя поседнахме туптяща с лакти боднахме в мъгла зарадвахме щастливо тъй прехласната да се разгърнеш с южно изложение с примамлив изглед и под път над път да погостуваш дружелюбно съмнеш поведеш на паша дългокраки буболечки мен самия с разтеглива дума наблюдателнице в делника ми гръмогласен за порядъка прикрит да изговорим да възкликнем общността ни свята братството ни ветровито
в разклатени дворове хвръквайки преплувайки дохождам смело из покои градинарстващи лехи гостоприемни ден – нощувам сполучил бих се наведнъж обгърнал бих и щастието непрогледно с китки слаби се извайвам скулптурно раста архитектурно чудо едногръб стоок двутриизмерен нажежен от младост се навършвам тъй съм невъзможещ криволичещ приходящ тъй хлъзващ из познанства приливни в земноводни лодки спотаен в кораби акулни съдове впрегнати всякакви тъй хипнотично зажумял че те намислям
и се закатервам в безупойната ти дрямка престъпнице на прага ми изконна теб луна будилна те е оглавила не някакъв си слънчозяп опитомен на трапезата ти нехруплива се поднасям сред потракващи треви бодливи шумки в хапката ти зеленчукова вирея с най-потайните ти звуци в постелята ти стръмноземна се обкичвам всяка жилчица прораствам с всеки клон привързвам разпиляното си тяло
на цветуща пейка седнахме прегърнахме взаимно с безопасните игли на бора заиграхме с плодовете му чупливи бряг наколен яхваш ти почукал дом пригласят място отпочинало където се зараждам в хладина сред покъщнина от светещо дърво помежду сенки храбролики паяжинни нещица кисел плод на масата разговорлива котка в скрина дух каминен черновите ми катранени с израстващи ръце разравяш въгледобивните редове бездънните годишни кръгове на въздуха
хукваш надалеч от стенобитните ми изречения от плетките буквални с копитни стъпки се отскубваш сетен път посичащото ударение облиташ вън от краесловието ми гранитно изпълзяваш нашироко неизправно се задумваш монотонно грачиш басово пролайваш тъмното надкук- ваш глъбината разпъхтяна
Обмисля се пред буря всичко живо
ветропоказва облак напосоки дъжд потръгне ли кълвачът суховато ги изчита с цветя отвесни позавърта се полето с плодове търкелни с хвърковати семена къртовете си оключва паячетата преглъща и под пура се загръща кленът още се зимее трепетликата я цяла втриса сводестите ѝ гнезда сънливите мушици сдъвкват коренячка е гората но снощѝ ли се тя право в клоните си се покачва пеперудна се пресяга докъм въздух подсладен покрай кошери смълчани върволят мечоци с пчелни стъпки: за сладкиш бодлив – букет шишарки
Взимаме си гърбом
пъртина в настръхналата зимност с вървежа си на птица ми проправи и на завет с очи одобрени ме обзе ти ангел живописен дребосъче куклено с пух олекнало в зелени лодчици бездънно зимата и скритото ѝ кубче са едно и също нещо подредено се заклаща то за да се разпилееш на носа му прах за бялост му посипеш отброиш му и водата кишата с шепи още лед допридаш стига в трънчета се давиш прояснено еднодневке побеляла отпечатъците взимаме си гърбом