ЛИТЕРАТУРА – Нещата след

Юлиян Жилиев

На първите страници на списание „Литература“ е бил отпечатан текст. Много от редовете са избледнели и разчитането им вероятно ще трае дълго. Писан е на български език в началото на март 1991 г. Отделни запазени изречения подсказват, че принадлежи към жанровете на риторическото изкуство. Съвсем възможно е да е литературен манифест. Подобни текстове винаги са се стремели да убедят читателя, че предвестяват създаването на най-хубавите творби на словото, ала още в градусите на собственото си опиянение са се изпарявали безследно, както, изглежда, се е случило и с тоя. Обаче публикуваните след него творби не са сполетени от същата участ и биха могли да спомогнат за възстановяването му. Оцелелите маргинали и читателски ремарки също могат след допълнително проучване да осветлят неговия характер и духа на изданието изобщо. Името на автора липсва или е избледняло съвсем, както е станало с неопределим брой думи от неразбираемото заглавие. […Ю.Ж.]

 

Б.ред. Този текстуален къс е взет направо от бр.1/1991 (и единствен) на списание „Литература” и е препечатан дословно и съкратено. С това отдаваме почитта си към редакционния съвет и редакционния екип на списанието, и към издателя – ИК „Еркюл“. С това и към „искрометния замисъл на Атанас Спасов“.

Коментари