Амалде се оказа тази вечер при малкото хълмче с форма на евнушески кур. Спомни си детските години, когато скитосваше свободен, много преди да му обръснат главата. В хамама Амалде примираше от удоволствие да брои поникващите косъмчета на момичетата, стреснати от неговия поглед. Винаги започваше отдолу нагоре, оттам, където се събират дупките. Галейки мъде, Амалде съзерцаваше едва поникналото им руно с дълбока радост. Майка му, влизайки в играта, миеше малкото му пишле с много нежност. Другите жени, особено старите, за които радостта от живота се свеждаше до детските им спомени, започваха страстно да си търкат слабините, сякаш за да изтрият десетилетията неутолени желания.
Скрит сред парата на хамама, Амалде неудържимо се радваше на удоволствията на опитните жени. Наблъскани в тясното хладно помещение, те му подаряваха кесийки с монети, задигнати от спящите мъже по време на следобедния сън.
През онези дни в хамама беше дъщерята на съседката, на която Амалде от години се опитваше да смъкне гащичките, за да види розовото ѝ дупенце. Беше му горещо сред тези похотливи телеса, заливащи се от време на време с хладка вода, за да се втвърдят циците им, повяхващи от жегата като печени чушки. С будни очи той обхождаше огромните бедра на госпожите. Някои, по-мили към самите себе си, го примачкваха към гърдите си, пъхайки главата му в самите си дълбини. Тогава той лакомо вдишваше менструалните изпарения и се питаше как някога той сам е изплувал от цялата тази огромност.
Днес Амалде е тъжен. Прекрасните желания се изпариха към други светове, откакто го изгониха от рая. Неговият рай беше населен с изваяни от боговете тела. Остава му само паметта, за да повтори жадувания път и да достигне върховете на своите халюцинации.
От време на време Амалде обикаля около изворчето, което е мярнал като малък. С времето то е пресъхнало и вече никой не докосва избиващата влага. Той си купи голям презерватив в очакване на срещите, надяна си го и зачака на ъгъла на улицата, която води все към хамама. Времето напредваше.
Амалде си спомняше процесиите на съседките в четвъртък след залез слънце към скалата, която лекува от безплодие. Понякога ги следваше отдалеч, за да зърне тайните екстази при светлината на свещите.
Амалде сяда под безплодната смоковница. Край него, на сянка, са налягали котките. Той се замисля. От ранно детство винаги е имал случай да гали котките изотзад. Потънал в мечти, той вижда как пред него се явява красива нимфа, облечена в пурпур, с ослепително светла кожа и ослепително тъмни мисли. На Амалде не може да му стане. Докато тя се приближаваше, той я засъблича с поглед. Гащите още не съществуваха в паметта му. И така тя застана пред него гола, с тъмен триъгълник там, където започваха бедрата. Поразен от това откритие, Амалде пожела да бъде изследовател – и потъна в дълбоката бездна на човешките отношения.
Днес Амалде чете книгата на древните – не на блуждаещите, а на онези, изминали трудния път на хармонията със самите себе си. Той пресъздаде в паметта си пътищата на стадата. Пастир, той крачеше в ума си към слънцето и произнасяше реч.
Амалде се надигна и се хвана за ниския клон са смоковницата – клонът прасна под тежестта му. Счупи се. Той се пробуди в тъмната от надежди реалност. Амалде пое по пътя към града. Пресичайки бедните квартали, той за своя изненада се спираше да посети колибите, в които немощни курове се трудеха за създаването на утрешния пролетариат.
Амалде разкопча дюкяна си и се впусна напред, готов за борба за светлото бъдеще. В първата колиба той срещна старица, знаеща всичко за човешките нужди. Тя му рече: „Знаеш ли, синко, годините минават и не остава нищо по-хубаво от спомена за своята утроба. Познавала съм и обрязани, и необрязани, но достигнатият екстаз е един и същ“.
Стигнал до края на града, Амалде погледна за последен път своя хълм и хлътна сред сокаците.
Превод от френски: Доротея Табакова