23.
След това нищо не си спомням. Предполагам, съм консумирал повече уиски, отколкото смятах тогава. Не си спомням как съм пристигнал у Никол. Събудих се на сутринта с гръб, опрян у някого, в странно легло. Погледнах стената пред себе си и видях огромна декоративна буква. „Н“. „Н“ като „Никол“. Стана ми лошо. Отидох в банята. Използвах четката ѝ за зъби. Опитах се да повърна.
Измих си лицето, сресах се, изсрах се и се изпиках, измих си ръцете и изгълтах огромно количество вода от чешмата. После се върнах в леглото. Никол стана, направи тоалета си и дойде пак в леглото. Легна до мен. Започнахме да се целуваме и да се галим.
Аз съм невинен по свой начин, Лидия, помислих си аз. Аз съм ти верен по свой начин.
Без орален секс. Стомахът ми беше прекалено разстроен. Качих се върху бившата съпруга на известния лекар. Образованата пътешественичка. Имаше сестрите Бронте в библиотеката си. И двамата харесвахме Карсън и МакКълърс. „Сърцето е самотен ловец“. Дадох ѝ два-три определено гадни тласъка и тя изпъшка. Сега познаваше писател съвсем отблизо. Не много известен писател, разбира се, но поне успявах да си плащам наема, което беше изумително. Един ден тя щеше да е в някоя от книгите ми. Чуках една културна кучка. Усетих, че ще свърша. Набутах езика си в устата ѝ, целунах я и свърших. Легнах до нея. Почувствах се глупаво. Прегърнах я и полежахме така известно време, после тя отиде в банята. Щеше да е по-добра партия в Гърция може би. Америка беше гадно място за ебане.
Започнах да посещавам Никол два-три дни в седмицата, в ранните следобеди. Пиехме вино, говорехме си и от време на време правехме любов. Открих, че не съм особено заинтригуван от нея, просто беше начин да си прекарвам времето. С Лидия се бяхме сдобрили още на следващия ден и тя ме разпитваше къде ходя следобед.
– Бях до супермаркета – отговарях ѝ аз, което беше самата истина. Винаги минавах през супермаркета преди това.
– Не си спомням някога да си прекарвал толкова много време в супермаркета.
Една вечер се напих и споменах на Лидия, че познавам някаква си Никол. Казах ѝ къде живее тази Никол и че между нас „няма нищо особено“. Защо ѝ казах това не ми стана много ясно, но когато човек пие, понякога не мисли много ясно…
Един следобед излязох от магазина за алкохол и точно бях стигнал до вратата на Никол. Носех два кашона бира и бутилка уиски. С Лидия пак се бяхме скарали и бях решил да прекарам нощта при Никол. Вървях си така, вече леко подпийнал, когато чух някой да тича зад мен. Обърнах се. Беше Лидия.
– Ха! – каза тя. – Ха!
Грабна плика от ръката ми и започна да вади бутилките бира. Пускаше ги една след друга на тротоара. Бутилките се разбиваха с трясък. „Санта Моника“ е доста оживен булевард. Следобедният трафик точно беше започнал да се сгъстява. Сцената се разиграваше пред самата врата на Никол. Лидия извади бутилката уиски.
– Ха! Щеше да изпиеш тази бутилка уиски и след това щеше да я ЧУКАШ!
Тя пусна бутилката на цимента.
Вратата на Никол беше отворена и Лидия се втурна нагоре по стълбите. Никол стоеше на горната площадка. Лидия започна да я удря с чантата си. Чантата имаше дълги дръжки и Лидия замахваше с нея колкото, може по-силно.
– Той си е моят мъж! Той си е моят мъж! Да не си посмяла да закачаш моя мъж!
После се втурна обратно надолу, мина покрай мен и изскочи на улицата.
– Мили боже! – възкликна Никол. – Коя беше тая?
– Лидия. Дай ми, моля те, една метла и един по-голям хартиен плик.
Излязох на улицата и започнах да събирам счупените стъкла с метлата в хартиен плик. Тази кучка отиде прекалено далеч този път, помислих си. Ще отида да купя друг алкохол. Ще остана цялата нощ при Никол, може би даже и следващата.
Бях се навел и събирах стъклата, когато чух някакъв странен шум зад себе си. Обърнах се. Беше Лидия – в Нещото. Беше го качила на тротоара и караше право към мен с около 40 км в час. Отскочих настрани точно навреме. Колата ме подмина на милиметри. После продължи до края на тротоара, слезе на улицата, зави надясно в пресечката и изчезна.
Отново се заех да събирам стъклата. Когато приключих, ги изхвърлих в една кофа за боклук. Вдигнах плика, в който първоначално бяха здравите бутилки. Вътре беше останала една здрава бира. Изглеждаше много добре. Наистина имах нужда от нея. Точно се готвех да я отворя, когато някой я грабна от ръката ми. Пак Лидия. Тя се засили към вратата на Никол и метна бутилката през стъклото. Бутилката изхвърча с такава сила, че мина през стъклото като огромен куршум и остави само една кръгла дупка в него, без да го строши изцяло.
Лидия избяга, а аз тръгнах да се качвам по стълбата. Никол все още стоеше горе.
– За Бога, Чинаски. Тръгни си с нея, преди да е успяла да убие всички!
Обърнах се и тръгнах обратно надолу по стълбата. Лидия седеше в колата си до бордюра, моторът беше запален. Отворих вратата и седнах вътре. Тя подкара. Никой нищо не каза.
24.
Започнах да получавам писма от едно момиче от Ню Йорк сити. Името ѝ беше Минди. Била попаднала случайно на две мои книги, но най-хубавото нещо в писмата ѝ беше, че рядко говореше за писане, освен за да спомене, че тя самата не е писателка. Пишеше за най-различни неща по принцип и за мъже и секс в частност. Беше на 25, пишеше ръкописно и почеркът ѝ издаваше стабилност, практичност и въпреки това – чувство за хумор. Отговарях на писмата ѝ и винаги се радвах, когато намерех някое нейно в пощенската кутия. Повечето хора се изразяват много по-добре в писмата си, отколкото в един обикновен разговор, някои дори много артистично, но когато се опитат да напишат стихотворение или разказ, или роман, започват да позират и да звучат претенциозно.
После Минди ми изпрати няколко снимки. Ако можеше да им се вярва, беше доста красива. Писахме си още известно време и после тя спомена, че ще взима 2 седмици отпуска.
Защо не дойдеш до 1.А., предложих аз.
Добре, отговори тя.
Започнахме да си звъним по телефона. Накрая тя ми съобщи датата на пристигането си на 1.А. интернешънъл.
Ще бъда там, уверих я аз, нищо няма да ме спре.
25.
Мислех си за пристигането на Минди. Винаги можех да предизвикам някакво скарване с Лидия, това не беше никакъв проблем. Аз бях роден самотник, на който му е достатъчно просто да живее с една жена, да яде с нея, да спи с нея, да се разхожда с нея. Не исках да разговарям или да ходя някъде, освен на конните състезания и на боксовите мачове. Не разбирах телевизията. Струваше ми се голяма глупост да давам пари, за да седя в едно кино с други хора и да споделям емоциите им. Купоните ме отвращаваха. Мразех игричките, мръсните номера, флиртуванията, пияниците аматьори, бъбривците. Но купоните, танците, неангажиращите разговори зареждаха Лидия с енергия. Тя се считаше за секс-бомба. Но беше прекалено очевидна. И така споровете ни обикновено се въртяха около моето нежелание да виждам хора и нейното желание да вижда колкото може повече хора, колкото може по-често.
Два дена преди пристигането на Минди пуснах механизма в действие. Лежахме на леглото един до друг.
– Лидия, за бога, как може да си толкова глупава? Не разбираш ли, че съм самотник? Отшелник. Трябва да бъда такъв, за да мога да пиша.
– Как си въобразяваш, че ще научиш нещо за хората, ако не се срещаш с тях?
– Вече знам всичко за тях.
– Дори когато ходим навън да ядем в ресторант, ти непрекъснато седиш, забил поглед в масата, не поглеждаш към никого.
– Защо да си разстройвам стомаха?
– Аз наблюдавам хората – каза тя. – Аз ги изучавам.
– Глупости!
– Ти се страхуваш от хората!
– Аз ги мразя.
– Как можеш да бъдеш писател? Ти не наблюдаваш!
– О’кей, не се заглеждам по хората, но си плащам наема с писане. По-доходоносно е от гледането на овце.
– Тебе няма да те бъде. Никога няма да успееш. Правиш всичко наопаки.
– Точно затова съм успял.
– Успял ли? Че кой знае за тебе, бе? Да не би да си известен като Мейлър? Като Капоти?
– Те не могат да пишат.
– Ааа? А ти можеш, нали?! Само ти, Чинаски, можеш да пишеш!
– Да, точно така се чувствам.
– А я си помисли, известен ли си! Ако отидеш в Ню Йорк сити, ще знае ли някой за теб?
– Виж какво, това не ме интересува. Просто искам да продължа да пиша. Не ми трябват фанфари.
– Но би приел всички фанфари, които можеш да получиш.
– Може би.
– Ти обичаш да се държиш така, все едно вече си известен.
– Винаги съм се държал така, дори още преди да започна да пиша.
– Ти си най-неизвестният известен човек, когото някога съм срещала.
– Просто не съм амбициозен.
– Напротив, амбициозен си. Но си мързелив. Искаш всичко да получиш наготово. Кога пишеш въобще? Винаги си или в леглото, или пиян, или на конните състезания.
– Не знам. Това не е важно.
– Какво е важно тогава?
– Кажи ти.
– Е, добре, ще ти кажа какво е важно! Не сме били на купон от седмици. Не съм виждала никакви хора от седмици! Аз ОБИЧАМ хората! Сестрите ми ОБОЖАВАТ купоните. Те биха изминали хиляди километри, само за да отидат на един купон! Така сме израснали в Юта! Няма нищо лошо в купоните. Просто хората се ОТПУСКАТ заедно и се забавляват! Ти имаш някакви безумни идеи в главата. Мислиш, че това да се забавлява човек с други хора непременно води до чукане! Боже господи, хората са благоприлични! Ти просто не знаеш как да се забавляваш!
– Не обичам хората – казах аз.
Лидия изскочи от леглото.
– Боже господи, повръща ми се от тебе!
– Е, добре тогава, ще ти освободя малко място.
Прехвърлих краката си през ръба на леглото и започнах
да си нахлузвам обувките.
– Ще ми освободиш малко място? Какво искаш да кажеш с това „ще ти освободя малко място“?
– Искам да кажа, че се махам оттук!
– Добре, но преди това искам да чуеш следното: ако сега си тръгнеш, няма да ме видиш никога повече!
– Печелиш – отвърнах аз.
Станах, отидох до вратата, отворих я, затворих я след себе си и отидох до Фолкс-а. Запалих мотора и потеглих. Бях освободил малко място за Минди.
26.
Седях на летището и чаках. Човек не можеше да вярва на снимки. Никога не можеш да бъдеш сигурен. Бях нервен. Повръщаше ми се. Запалих една цигара и ми се повдигна. Защо правех всичко това? Не я исках сега. А тя прелиташе цялото разстояние от Ню Йорк сити. Познавах много жени. Защо винаги все още и още жени? Какво се опитвах да направя? Новите афери бяха вълнуващи, но също така винаги бяха свързани с още и още много бачкане. Първата целувка, първото чукане – имаше някаква драма в това. Бяхме си интересни в началото. После постепенно всичките недостатъци и цялата лудост бавно, но сигурно, започваха да излизат на повърхността. Започвах да знача все по-малко и по-малко за тях, те започваха да бъдат все по-малко и по-малко за мен.
Аз бях стар и грозен. Може би затова толкова ми харесваше да си го пъхам в млади момичета. Аз бях Кинг Конг, а те бяха нежни и гъвкави. Дали не се опитвах да прееба смъртта? Дали не се надявах, че като спя с млади момичета, няма да остарея, няма да се чувствам стар? Просто не исках да застарявам лошо, исках да напусна живота, да умра, преди да е дошла самата смърт.
Самолетът на Минди кацна и приближи терминала. Почувствах, че съм в опасност. Жените ме познаваха предварително, защото бяха чели книгите ми. Бях се разголил. В същото време аз не знаех нищо за тях. Аз бях истинският авантюрист. Можеха да ме убият, можеха да ми отрежат ташаците. Чинаски без топки. „Любовните стихове на един евнух“.
Стоях и чаках да се появи. Пътниците излизаха през изхода.
О, надявам се да не е тази.
Или пък тази.
Или особено тази.
Е, виж, това вече би било добре! Какви крака само, какъв задник, какви очи…
Една от тях тръгна към мен. Надявах се да е тя. Беше най-хубавата от всички. Не, не можех да имам такъв късмет. Тя застана пред мен и се усмихна:
– Аз съм Минди.
– Радвам се, че ти си Минди.
– А аз се радвам, че ти си Чинаски.
– Трябва ли да чакаш багаж?
– Да, взела съм доста неща, като за дълъг престой!
– Хайде да чакаме в бара.
Влязохме в бара и седнахме. Минди си поръча водка и тоник. Аз си поръчах водка. Ах, почти в тон. Поднесох ѝ огънче. Изглеждаше добре. Почти като девственица. Направо невероятно. Беше мъничка, руса, с безупречна фигура. Беше по-скоро естествена, отколкото изтънчена. Открих, че ми е лесно да я гледам в очите – синьо-зелени. Носеше две мънички обици. И високи токчета. Бях ѝ казал, че високите токчета ме възбуждат.
– Е – каза тя, – страхуваш ли се?
– Вече не толкова. Харесваш ми.
– Изглеждаш много по-добре, отколкото на снимки. Съвсем не мисля, че си грозен.
– Благодаря ти.
– О, в никакъв случай не искам да кажа, че си красив, поне не по начина, по който хората разбират красотата. Лицето ти изглежда мило. Но очите ти – очите ти са красиви. Те са диви, луди – като на животно, което се взира навън от пламтяща гора. Господи, нещо такова. Не съм много добра с думите.
– Мисля, че си красива – казах аз. – И много приятна. Чувствам се добре около теб. Мисля, че е хубаво, че сме заедно. Изпий си водката. Имаме нужда от по още едно. Ти си като писмата си.
Изпихме по още едно и отидохме да вземем багажа. Бях горд, че вървя до Минди. Тя имаше стил. Толкова много жени с хубави тела се влачеха прегърбени наоколо като пренатоварени животни. Минди просто се носеше.
Непрекъснато си мислех – това е прекалено хубаво. Това просто не е възможно.
Когато стигнахме вкъщи, Минди се изкъпа и си смени дрехите. Появи се в лека синя рокля. Беше променила прическата си съвсем малко. Седяхме на дивана заедно с водката и водката с тоник.
– Е – казах аз, – все още съм уплашен. Малко ще се напия.
– Апартаментът ти е точно такъв, какъвто си го представях – каза тя.
Гледаше ме и се усмихваше. Протегнах ръка и я докоснах по тила, притеглих я към себе си и лекичко я целунах.
Телефонът иззвъня. Беше Лидия.
– Какво правиш?
– Имам гости.
– Жена, нали?
– Лидия, нашата връзка приключи. Знаеш това.
– ЖЕНА Е, НАЛИ?
– Да.
– Е, добре.
– Добре. Чао.
– Чао.
Тонът ѝ изведнъж се бе понижил. Почувствах се по-добре. Силата ѝ ме плашеше. Тя винаги твърдеше, че аз съм ревнивецът и аз често ревнувах, но когато видех, че нещата вървят срещу мен, просто се отвращавах и се отдръпвах. Лидия беше различна. Тя реагираше. Тя беше главният запалянко на Играта на насилието.
Но по тона ѝ разбрах, че този път се е предала. Че не беше побесняла. Познавах този глас.
– Бившата ми приятелка – казах на Минди.
– Приключил ли си с нея?
– Да.
– Но тя те обича още?
– Така ми се струва.
– Значи нищо не е приключило.
– Приключило е.
– Да остана ли?
– Разбира се. Моля те.
– Не ме използваш просто, нали? Чела съм всичките тези любовни стихотворения… за Лидия.
– Аз бях влюбен. И не те използвам.
Минди притисна тялото си до моето и ме целуна. Беше дълга целувка. Получих ерекция. Напоследък взимах доста витамин Е. Имах собствени идеи за секса. Непрекъснато бях възбуден и мастурбирах редовно. Любех се с Лидия, след което се прибирах вкъщи и мастурбирах на следващата сутрин. Мисълта за секса като нещо забранено ме възбуждаше повече от всичко. Струваше ми се като животно, което намушква друго животно, за да го покори.
Когато се празнех, почувствах, че го правя в лицето на всичко прилично, бяла сперма, която капеше върху главите и душите на мъртвите ми родители. Ако се бях родил жена, със сигурност щях да бъда проститутка. Но след като се бях родил мъж, копнеех за жените непрекъснато, колкото по-долни, толкова по-добре. И все пак жените – достойните жени – ме плашеха, защото онова, което те в крайна сметка искаха, беше душата ти, а това, което беше останало от моята душа, исках да запазя за себе си. Основно си търсех проститутки, долни жени, защото те бяха ужасни и груби и не искаха нищо лично. Нищо не се губеше, когато си тръгнат. И все пак в същото време копнеех за една нежна и добра жена, въпреки непосилната цена. И в двата случая бях загубен. Един силен мъж би се отказал и от двете. Аз не бях силен мъж. Затова продължавах да се боря с жените, с идеята за жена.
Минди и аз изпихме бутилката и си легнахме. Поцелувах я малко, после се извиних и се оттеглих. Бях прекалено пиян за представления. Великият любовник. Обещах ѝ много и страхотни преживявания за близкото бъдеще и заспах, докато тялото ѝ се притискаше до моето.
На сутринта се събудих от болки в стомаха. Погледнах Минди, която лежеше гола до мен. Дори сега, след всичкото това пиене, изглеждаше невероятно. Никога дотогава не бях виждал толкова красива млада жена и в същото време толкова деликатна и интелигентна. Къде бяха мъжете ѝ? В какво се бяха провалили?
Отидох в банята и се опитах да се прочистя. Повърнах в тоалетната чиния. Избръснах се и си сложих малко лосион. Намокрих косата си и я сресах. После отидох в кухнята, взех един „7-ЪП“ от хладилника и го изгълтах.
Върнах се в спалнята и се мушнах в леглото. Минди беше топла, тялото ѝ беше топло. Изглежда спеше. Това ми хареса. Започнах да галя устните ѝ с моите, нежно. Получих ерекция. Чувствах как гърдите ѝ се притискат до мен. Взех едната и я засмуках. Усетих как зърното се втвърдява. Минди се размърда. Плъзнах ръка надолу по корема ѝ. Започнах да галя путката ѝ, съвсем лекичко.
Това е също като да караш пъпка на роза да се разтвори, помислих си. Това има смисъл. Това е хубаво. Като две насекоми в градина, които се приближават бавно едно към друго. Мъжкият бавно омагьосва женската. Женската бавно се отваря. Харесва ми, харесва ми. Две буболечки. Минди се отваря, започва да се овлажнява. Тя е красива. Качих се върху нея, плъзнах се в нея, устата ми се сля с нейната.
27.
Пихме цял ден и вечерта отново се опитах да се любя с Минди. Бях потресен и разочарован, когато открих, че има широко влагалище. Извънредно широко влагалище. Не го бях забелязал предишната вечер. Това беше трагедия. Най-големият грях на жената. Блъсках ли, блъсках. Минди просто лежеше и като че ли се забавляваше. Молех се на Бога наистина да е така. Започнах да се потя. Гърбът ме заболя. Зави ми се свят, доповръща ми се. Влагалището ѝ сякаш ставаше все по-широко и по-широко. Вече нищо не усещах. Беше като да се опитваш да чукаш огромна, отпусната хартиена торба. Просто едва докосвах стените му. Това беше агония, безмилостен труд без възнаграждение. Почувствах се прокълнат. Не исках да нараня чувствата ѝ. Отчаяно се мъчех да се изпразня. Не беше просто заради алкохола. Справях се много по-добре от повечето мъже, когато бях пиян. Чух сърцето си. Почувствах сърцето си. Почувствах го в гърдите си. Почувствах го в гърлото си. Почувствах го в главата си. Не можех да издържам повече. излязох от нея и изпъшках.
– Съжалявам, Минди, мили Боже, съжалявам.
– Не се притеснявай, Ханк.
Обърнах се и легнах по корем. Целият вонях на пот. Станах и налях две чаши. Седяхме в леглото изправени един до друг и пиехме. Не можех да разбера как бях успял да се изпразня първия път. Имахме проблем. Всичката тази хубост, всичката тази нежност, всичката тази доброта и изведнъж този ужасен проблем. Не можех да кажа на Минди какво всъщност има. Не знаех как да ѝ кажа, че има широко влагалище. Може би никой не ѝ го бе казвал.
– Ще бъде по-добре, когато не съм пил толкова – казах аз.
– Моля те, Ханк, не се притеснявай.
– О’кей.
Заспахме или поне се правехме, че спим. Накрая наистина заспах…
28.
Минди остана около седмица. Запознах я с всичките си приятели. Ходехме насам-натам заедно. Но нищо не се разреши. Не можех да свърша. Тя като че ли нямаше нищо против. Странно.
Около 11 без 15 една вечер Минди седеше в хола, пиеше и четеше списание. Аз лежах на леглото само по гащи, пиян и пушех, чашата ми беше до мен на стола. Гледах в синия таван, без да мисля и да чувствам нищо.
На входната врата се почука. Минди каза:
– Да отворя ли?
– Да, отвори – отвърнах аз.
Чух как Минди отваря вратата. После чух гласът на Лидия.
– Просто се отбих, за да проверя как върви конкуренцията – каза тя.
О, колко мило, помислих си. Ще стана и ще им налея по едно питие. Ще седим заедно, ще пием и ще си приказваме. Обичам жените ми да се разбират.
После Лидия каза:
– Ти си била голяма сладурана, а?
Чух как Минди изпищя. Лидия също изпищя. Дочух боричкане, ръмжене, шум от хвърчащи тела. Прекатурваха се мебели. Минди изпищя отново – писък на човек, когото нападат. Лидия изпищя – тигрицата, която се е спуснала да убива. Изскочих от леглото. Щях да ги разтърва. Изтичах в хола по гащи. То беше дърпане на коси, то беше пръскане на плюнки, то беше дране – дива сцена. Втурнах се да ги разтърва. Спънах се в някаква обувка и се проснах на пода. Минди изхвърча през вратата, Лидия я следваше по петите. Изтичаха надолу по алеята и продължиха до улицата. Чух още един писък.
Изминаха няколко минути. Станах и затворих вратата. Очевидно Минди се беше спасила, защото Лидия изведнъж влезе в стаята. Седна на един стол близо до вратата. Погледна ме.
– Съжалявам. Напишках се.
Вярно беше. Имаше тъмно петно между краката и единият ѝ крачол беше мокър.
– Няма нищо – казах аз.
Налях ѝ едно питие. Седеше там, хванала чашата. Аз не можех да задържа в ръка своята. И двамата мълчахме. След малко на вратата се почука. Станах както бях по гащи и отворих. Огромното ми бяло отпуснато шкембе висеше над гащите. Отвън стояха двама полицаи.
– Здравейте – казах аз.
– Отговаряме на обаждане за нарушаване на спокойствието.
– Просто малък семеен спор.
– Имаме някои подробности – каза ченгето, което стоеше по-близо до мен. – Замесени са две жени.
– Да, обикновено така става.
– Добре – каза първото ченге. – Просто искам да ви задам един въпрос.
– Кажете.
– Коя от двете искате?
– Ето тази – посочих аз към Лидия, която седеше на стола, цялата напикана.
– Добре, господине, сигурен ли сте?
– Сигурен съм.
Ченгетата си тръгнаха. Отново бях с Лидия.
Превод от английски: Валентина Ставрева