* * *
затрий се под червения часовник
защото гълъбите те очакват
и мислите не ще да хвръкнат
защото гълъбите те очакват
небето е сиво и задръстено
защото гълъбите те очакват
и мислите не ще да отлетят
главата си на раменете остави
дори гълъби да те кълват
очите си отворени пази
дори гълъби да те кълват
в устните си кръв напомпай
дори гълъби да те кълват
целувката ще бъде
самотен гълъб се зарея
врабчета влязоха у нас
* * *
Самотата на нощта ме прави въздух
Пълнолунието на небесното намигване е нежно
и тихо грачи папагалът
и тихо крачи тротоарът
джаз пърхащ се изпява
хлад шушне вътре в мен
и прах да съм
навсякъде в това да бъда
* * *
Купа от сламени облаци
до горското слънце на камъка.
Вратата сред клони е само
отсечени летви.
А дупката в тухли – прозорец.
Ръката ме вдига.
Главата ми бърка
в шапката на лилавия въздух.
Камъкът жадува есенен дъжд.
Водата го чува, крещи и изчезва.
Забола крака, пукам балона.
Дантелено мокро
Струна дървесна
листът и блесна
светкавица дрънна със гръм
силно земята водата
повика
падът дойде
капна кълбо
от дъждата небесна
в река през ухото ми мина
цопвайки краково
джвакна чорап
мокри дантели плющят.
Зимна приказка
Сгниващият дънер
лъсти в гората
жумяща под бялото
мокрия камъков мъх
стопля с кафяв дъх
снегът се изтича
водящо надолу
повлича цветната
влага на клона
Песен
Кръщъвка сврочна по дебелия сняг
хлъцна прахтното оглеждащо сияние.
Студно се кашля през шал овратен –
грижи до другия ден залувен:
– Октобèр бере осмици
в крайната чешма
тече купà,
реè се капкà,
случило се утре
грехòта да вдигне бликòча щастливо
другно да позгрàиме риносеца
ни за случайно хлупане потайно.
Микена
Стихията на вятъра брули ушите ми
и аз слушам говора му – вик.
Тътен на камъни.
Небе сред скалите.
Само аз слушам вятъра
и главата си вдигам.
Очите ми усещат дух.
Ушите ми го слушат.
Слушат и чуват думите на полъха,
които ме вдигат на трон от скала
Мощ на прашинка над целия свят
Прашинка тежка от многото време
Прашинка тежка от усет за въздух
Прашинка която възпява брадата
На легналия в планината