Диалектът на пустинята

Янис Кондос

Опитно животно

Зад всекидневните неща

съществува една всекидневна мечта:

да вземеш автобуса, да пиеш кафе,

да отвърнеш взор от лъжовни

небеса, политически власти.

Власти – остриета.

Думата до ножа.

Тайните по улиците.

Обръщаш джоба си наопаки

и нощта идва – горещ катран.

Седиш си вкъщи. Опитваш се да закрепиш

тавана с цигарен дим

и самотна поезия.

 

Персийски следобед

Давя се в съня си. Вчерашни вълни

ме изхвърлят на скалите. Ставам на парчета.

В същия сън се сглобявам наново

и тичам долу при морето.

Излизам в една спокойна страна,

обвита в памук. Никой

не говори, само дърветата растат.

– Докосвам гърдите ти и всички ябълки падат –

Гледаш, ухаеш, ти си в родината си.

Тук и растенията са месоядни.

(Светлината пуска тръни и всички те

ще прободат очите ти.

Ще полудееш от отраженията).

 

История (II)

Дни потопени в йод.

Мирише на ацетилен и луна.

Чува се музика

Чуват се екзекуции.

Радиото съобщава все същите новини

– независимо дали е включено или не –

Вестниците – с бели страници.

В кината прожектират

неми военни филми.

 

История (IV)

Познавам добре квартала,

в който живея. Научих се

да ходя на лов-работа

– нищо че нямам зъби и нюх –

все нещо ще намеря, все нещо ще даде

звероукротителят на площада.

Връщам се по същия път

в клетката. Чета вестник

– за да участвам в обществения живот –

и се свличам като празен чувал върху дюшека.

Отражения: гори, диви зверове,

моят елен как пие вода

и градът как се вдига във въздуха от динамит.

 

С математическа точност

Закоравяването идва постепенно,

В началото забравяш обкръжаващата те среда.

Взимаш нож и изрязваш

света от себе си.

Стигаш до костта.

После преминаваш през дебел слой,

изолиращ лиризма ти.

Реагираш само на някои цветове – желания.

Превръщаш се в камък, хвърлен в стихотворението.

Така непромокаем и неръждаем

се отдаваш на консуматорството.

 

Хронометърът

Счупената витрина

I.

Сутрин в автобуса

мисълта ми се размотава

като топ плат

в тюркоазен цвят

и обвива града.

Всяка сутрин

свободната мисъл

облича града в коприна.

III.

Погалих гънката

между гърдите ѝ – избуя

босилек и въздухът се изпълни с ухание.

Столиците са железни клещи

усмихват се беззъбо.

Недей лакира ноктите си.

Страхувам се.

 

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Коментари