на иван станев, с привързаност
I. Апарат за виждане надалеч
влезе една жена. предложи да ѝ
говоря на ти. започнах да ѝ говоря
на ти. тя излезе и повече не се върна.
II. Разказване
Сънувам го как ми разказва
на следващия ден съня ми. Откъде е
могъл да го научи? Тъкмо това ме учудва
най-малко.
III. Игра на табла
Двама души играят на табла.
Пуловете светят като медни монети
в ръцете им. При всяко хвърляне на
зара единият вижда в него умален
кристално чист модел на своя свят.
Другият се замисля за квартирата си.
В момента са в нея.
Пуловете се забиват като куршуми
в сърцето на притихналия дом.
IV. Късен сън, сутрин
Тази нощ сънувах много толкова ах
любовни сънища например малко преди да се
събудя например установих сънувам спрях се
и си заповтарях неистово на 78 оборота
знаеш вече не ги произвеждат появи се
некаква мелодия тананикане че грамофоните
с фунии приличат на уши застанали неподвижно
насред саваната за да чуят може би нещо слонове.
V. Един млад мъж, според Бюхнер
Беше толкова чувствителен.
Възприемаше света само със сетивата си.
Само те бяха важни за него.
VI. Следобеден сън
В трамвая виждам жена, чийто гръб
е гъсто нашарен с разширени капиляри.
Изглежда така, сякаш върху него са нарисувани
цели градове от йероглифи и дори няколко
стиха от Корана. От гърба ѝ вее хлад.
Жената гледа гордо наоколо си, а върху нея
Бог е написал някакви неразбираеми, злобни
думи.
VII. Животът на Новалис
…*
Хората не са топли. Хората всъщност
никога не са били топли. Ключовата им
характеристика винаги е била затворе-
ността и самотата. Поначало тяхна съдба
е да са риби и без съмнение камъни.
Но когато тези камъни се разболеят,
това е началото на живота. Полуделите
камъни стават хора, въобразяват си,
че живеят, че се разлистват, че гният,
че имат уши, че туптят.
* Новалис – „Животът е болест на духа“
VIII. Иван Никифорович
Иван Никифорович продължи да влага
парите си във влагалището на своята
метреса, надявайки се вероятно те там
да втасат и така да се увеличат, а
може би дори и да се удвоят.
IX. Проект на сценарии на филм за луната
Неопределена жена с огромен бюст отваря
вратите с гърди. Вкарва зърната си едно след друго
в ключалката, чува се щракване и залепналата
допреди миг тежка врата вече зее.
X. Последните думи на Сумароков
Разбирате ли, през цялото време
се опитвах да видя докъде може да
стигне фантазията ми в нейната устре-
меност изобщо да стигне донякъде.
Не разбирате?
Не. Вие това не можете да го разберете.
Не искате да го разберете
Не бива.
XI. Изгрев
Денят се спуска като нощ. Тегне
над добре подготвената унилост, над
слепотата и над града. Плаши птиците
и те горестно пеят. Сънят на хората се
прекъсва често от нечии далечни крясъци.
Никой не смее да отвори прозорците.
На своя люлеещ се стол, само един
човек знае какво точно се случва. Той не
се притеснява от неловкото мълчание,
защото във всеки момент не спира да движи
рибешката си уста. Името му е Иван. Станев.
XII. Ново начало
Аз съм писател, успява да каже
преди да слезе. Бърза, но с риск да си
остане вътре, го повтаря. И какво от това?,
сякаш слиза не от автобус, а от самото
земно кълбо, някъде. Винаги е искал да пише
разкази.
Чакал е разрешение.
Да си разреши.