Попитах
някога защо ли
трагичната
и срамежлива девица
която се казваше Пулхерия
в навечерието на сватбата си
изми внимателно цялата си
къща
и на другия ден
умря?
след като изчисти
и подреди всичко
защо не се порадва
и тя
на белите дантели малки
на белите объркани ширити
и многоцветните
големи
криле на
сватбата?
защо
предпочете мълчаливо
погубването сред дъските
голямата жълта пеперуда
и хартиените цветя
какво имаше вътре в главата си?
балсамираното птиче
което беше в клетката
на гръдния ѝ кош?
защо?
защото
– рече може би баща ми –
защото трябва да има
войникът цигарата си
малкото дете
люлката си
и поетът
гъбите си
защото трябва
да има войникът
примката си
малкото дете
гробът си
поетът
кречеталото си
защото трябва
да има войникът
лопатата си
малкото дете
погледът си
поетът
рендето
си
Епоха
Тази епоха
на гражданско разкъсване
не е епоха
за поезия
и други подобни:
когато нещо се
напише
то
сякаш като
да е написано
от другата страна на
поканата
смъртта
Превод от гръцки: Марин Жечев