На очите ти черния пясък нанизах
на брега изтеглената ивица
в солта на мрамора се вдигнах
в отнесената пръст, за да те върна
Любими мой, не те подмами Антиопа
с бегли щитове и ленени препаски
платната на моряците и вятъра
се спускаха в пристанището като нарове
в делфините на моите коси в дърветата
златни пръстени по гърбовете им
а котвите накрая на въжетата
на Дионис тирса се прокрадваха
бръшлянови разливи седмовили
меча ти в скалата ръфаните ти сандали
през дланите ти сключени ще се промуши
звяра през статуите на бащините ми дворци
да ближе гънките на сватбената ми премяна
голите ми колене гърди чучури Налей
със вино роговете и капитела
с невинността на прилепите ме отпивай
докато блеснат камъните под капчука
бели и червени преплетем тела
два пъти на кръст напролет вързани
за чепките на неразлистени мостове
Вихреха се лодките небето засмолено
вкопчените пръсти на блажените
острови безчет изплуваха в морето
от бъчви изтървани и обречени
Посвещение. Митове 2
Сред избуялите ливади бият чанове
на пладнето тъгата тунели прокопава
в дясната ръка мотика в лявата нега
а между пръстите оплождащия вятър
Не вдигай камъните обли и солени
от стъпките ми в тревата се загнездиха
превалих мишците ти мъжкото вълнение
и не остана пръст, която да засееш
Петна от сок по смуглата ми кожа
аргасани, докато мама ме е носила
всяка пролет наводнение със кошници
в разцъфналите пъпки на черешите
Смирен и бос с развързани навуща
без да се обръщаш нагази във водата
хайвер и пясък гриви и мочурища
в шепите ти сбрани и повлечени
Млечния ти зъб и черните къдрици
самовили свиха в пазвите си от седеф
тръснаха гърди източиха снагите си
от всяка капка живи камъни
Камара власи в дъното на кладенеца
пресушиха го овчари стадото навързаха
с калпаци накривени и огънати ножове
жили диреха и в гной се ровеха
Слюдата на лунния вързоп пробираха
двадесет и четири конци от ризи
рътлината с повехнали венци бродираха
с глухарчета в ръцете на желаните
Нестинарска песен
От древността на съзерцанието
от пукнатините на базиликите
от иконите без очи и камъните
дялани и обругани
Излезе паякът този черноризец
да прибира мухите на съня ми
годините ми нанизани пендари
Господи от дим и глина
иманярите, които избодоха смолата
ще пият твойто вино – три капки кръв по страните
Утъпкана пръстта се стели
от дървото пропито на корабите
Рибарю като рак с олтара си навсякъде
не ти ли стигнаха мухите да изтъчеш
завеса
Ще ви кръсти с огън, писано е
и остави след себе си кипарисите
угасените свещи на моето детство
по вратите до иконите на мама
Езичница нали съм пред молитва
винаги изливах чашата си
По водата ходиш със серкме примамваш
в ъглите на стаята ми ветровете
да подклаждат огъня да не спирам
да играя загледана във теб
В чернозема на очите във враните коси
в робата ти мраморна и прашните
прасци като Диплонски вази
Всеки път да те изравям
с восъчните си криле
разпАДАне
от купола на мачтата
от най-високото дърво
в четирите посоки
възли чакащи
поредния рог да изсвири
между дъното и гребена
Чистилище океанът
където потъналото изплува
над вековете тарантули
Нека бият камбаните
Никулден е
Фреските ти развилняни
по капища и оракули
Афродита със разголени гърди
тридесет и три галери с книги
тридесет и три стакана с вино
Задимени
Излива пръстена песента на моряците
въглените се търкалят и главните
с въглените
Дълбоко бъркат злато вадят
по една пендара за петата ми
Не ме продава майка ми сподвижниче
Не ме продава