Сред имената на най-изтъкнатите майстори в областта на прозата, поезията и драматургията в Сърбия и Черна Гора името на Данило Киш заема изключително важна позиция. Носител на ярко изразените славянски традиции, още от самото начало на творческия си път, той се утвърждава като автор с уникално място, като художник със сложна проблематика и оригинален стил. Приемник или по-скоро своеобразен посредник на нестандартната идейно-естетическа схема на постмодернизма, Данило Киш се налага най-вече с подчертания си интерес към социалната проблематика, с чувството си за историчност и дълбоко проникване в проблемите на човешката психология, със социално-историческата конкретност в избора на ситуации и герои, с проникновеното си разбиране на неизбежната връзка между националната и интернационалната съдба, с острия патос срещу превъплъщенията на злото и с вярата си в идеалите на хуманизма. А в областта на поетиката – с класически зрялата повествователна „фраза“, понесла мъдростта на почти библейската притчеобразност.
Наративният модел на Киш е изключително показателен в това отношение, защото се явява като синтез на тази емоционална и рационална „еклектичност“ в изказа. Той успява да създаде една лудешка хармония от художествено-времеви реалии, обединявайки ги под семантичната многозначност на „иронията“. Така в произведенията на Киш времето придобива спирални измерения, чиито проекти от сферата на думите постепенно проникват в сферата на осезаемата картинна образност, за да узаконят приоритета на философското начало.
В своите идейни и естетически търсения Данило Киш се домогва до една своеобразна художествена философия на взаимоотношенията „човек – история“, а отговорът на въпроса какво трябва да направи човекът, за да стане Човек, и какво не трябва да върши, за да остане такъв се превръща в лайтмотива на неговите произведения, независимо дали са от областта на поезията, прозата или драматургията.
Биографична справка
Данило Киш е роден на 22 февруари 1935 г. в Суботица. През 1942 година семейството му се премества в Унгария, където той завършва основното си образование. След ареста на баща му през 1944г., Данило Киш с майка си и сестра си е репатриран в Цетине, където живее, докато завършва гимназия. През 1953 г. се появяват първите му публикации. Година след това се записва във философския факултет в Белград. През септември 1958 г. е първият дипломант на новооткритата катедра по обща литература. По това време сътрудничи със списанието „Видици“, в чиято редколегия е от октомври 1957 до април 1960 година. През 1962 година от печат излизат първите му книги „Мансарда“ и „Псалм 44“. От есента на 1962 г. до лятото на 1964 г. работи в Страсбург като лектор по сърбохърватски език. През 1965 от печат излиза и романа му „Градина, пепел“ – втората част на автобиографичната му трилогия: I част – „Ранни ядове“ (1969), сборник разкази; II част – „Градина, пепел“; III част – „Пясъчник“ (1972). През 1973 година получава и НИН-овата награда за романа си „Пясъчник“. Появяват се и два сборника с есета, озаглавени „Поетика“. От 1973 до 1976 работи като лектор по сърбохърватски в университета в Бордо. През 1976 публикува прочутия си роман „Гробница за Борис Давидович“ – „седем части на една обща история”. Като отговор на обвиненията за нападки срещу тази книга и конкретно обвиненията в плагиатство публикува още същата година и книгата си „Час по анатомия“. През същата година получава и литературната награда на името на Иван Горан Ковачич за „Гробницата…“. През 1978 г. награда получава и книгата му „Час по анатомия“ – наградата на Железара Сисак. От есента на 1979 г. живее в Париж. Четири години работи като лектор в университета в Лил. Получава и френската литературна награда Grand aigle d`or de la ville de Nice за цялостна творческа дейност (1980), Андричевата награда за сборника с разкази „Енциклопедия на мъртвите“ (1984), наградата на името на Скандер Куленович за същата книга (1984), наградите Premio di Tevere в Италия (1988) и Pres des Literaturmagazines в Германия (1988), Авноевата награда (1988), наградата на Американския ПЕН-клуб „Бруно Шулц“. Умира в Париж на 15 октомври 1989 г. и е погребан в Белград.