Духни тази нощ
Отхлупи капачката от фитила
Думата да остане сама
В тишината
Да намери немия си автор
И черната буква която трепти
В гърдите на тъмнината
Отвори очите
На демона зад пламъчетата
Сега няма да се разминем
Непознат образе мой
Останаха ни малко години
За милване
За шепоти
Ела в тази глуха планина
Дръпни пердето
И влез
В моето мълчание-светлина
Ходила. Библейски вопъл
Кога ще се смири
Битието женско
Кога ще се свие
Пред погледа кос и остър
От небето
Излизам засрамен
Натоварен с мъка
С недомлъвка
За красота
За свещено усещане
За топлина
Събирам твърдите
Остри
Нажежени глаголи-алати
Мъкна пълните дисаги
Сръчно ги завързвам под стряхата
И мълча
Нейните огряни ходила
С неистински докосвания
В балони от шепот
Ням
Пренасям я прелестна
Назад в нейното време –
В градината
Акатист
Сказание за Аеисага сунамитката
На мъжете от твоя род
Заръчай
Под кубето мръсно на сърцето
Да помнят
Молитвата и смеха
На студения стопанин да ги пазят
В гредите кедрови
В смолата
Върху тях
Нощната одежда нека шуми
Да не бъде известно
Защо не те позна той
И не вдигна шатра след пустинята
Сам
И не вдигна храм
На гласа от тъмния екот
От царството вечно
Който идва
Нощната одежда
Раздипли по пладне
Да се изравни денят със мрака
Превод: Венцислав Паскалев и Дарина Анастасова, и Димитър Димитров