Ще си платиш за всичко.
Ята надсмиващи се птици ще те подгонят
през живота.
Дори когато си почиваш,
ще кацат на гърдите ти.
Ще ти събират дълговете,
а ти ще даваш и ще даваш,
но няма пак да ги изкупиш.
На изкупление човек не може да разчита.
Във себе си ти ценност нямаш скрита,
с която би могъл да си платиш.
И сам ще си възмездие за всичко.
Всички птици
Избихме всички птици.
Всички! Всичките! – крещяха враните във мрака.
И чувах в тишината нощна
как някой във градината убива мойте птици.
И знаех,
че мойте утрини ще са
без песни,
усещах
как скръбта отнема и душата ми.
Всички! Всичките ще ги избием!
Всички птици! – враните заграчиха
под небесата тъмни.
Еретик
Когато тук дойдохме,
видяхме през небето най-напред
на арфата изпънатите струни,
които слънчевият заник позлатяваше.
Търсим еретика, рекохме.
Елате утре или вдруги ден,
но по-добре след хиляди години.
Защото еретикът спи. Внимавайте
със стъпките ви да не го пробуди
разлистването на тревата,
понеже е заспал във люлката на семената ѝ.
Настроил беше еретикът
пеещите струни на раждането във небето.
Еретикът ще да ни покаже,
когато наш’то странстване привърши, рекохме си.
Заспал е еретикът в маковите чашки
и в руменината на чимшира,
и в скоростта на кучешкия зъб –
дочухме отговор.
Погледнахме опашката на вечерта върху небето.
Проснахме се и заспахме.
Събудихме се,
без да чуем звуците на утрото.
Не се заслушахме, каквото ни говореше,
а и от спомена си вече беше ни изтрило.
Озъбеният вятър заграби нашите оръжия.
Пред еретика мълчим като разбити черепи.
Щом промълвихме – и думите ни сякаш бяха звуци
от изтрити думи.
Елате утре или вдруги ден,
но още по-добре: в годината, когато се разпадат ставите.
Защото еретикът се е свил във тях,
защото еретикът е замаян от плодовете макови,
защото ще сбере войска от маковите семена,
защото еретикът ще скара канари и кости.
Превод: Ганчо Савов