Неуморна и настойчива до мене върви моята скръб. Тя сега е ореолът, който краси дните ми. Тя е последният дар, който получих от този пристан на всемира, наречен Земя.
Аз не бягам от скръбта, защото чрез нея съм най-близко до теб и защото с нея отмервам и своята любов.
Сега, когато до мен застана сянката на скръбта, аз ясно виждам и ръста на моята обич. Защото скръбта, мрачна и настойчива, ярко очертава свенливите трепети на любовта.
Така ще вървя, мила, между двете стражи на моята съдба и с никоя от тях не искам да си взема сбогом.
Ад и Рай
Когато съм в ада на моите самотни дни и нощи, аз си мисля, че когато беше при мен и ти помагах в страданията, аз бях все още в рая на твоето присъствие.
Когато ти си отиде и времето остана само за мен, тогава аз влязох в ада и адът влезе в мен. Той ме придружава когато пътувам, седи наблизо когато почивам, идва в сънищата ми и е ревнив за всяка минутка откраднато спокойствие.
Ти си мъртва за този свят, но чрез моята любов си по-жива от мен.
Аз съм все още жив за този свят, но вече мъртъв за измамните му радости.
Сега познах
Сега познах какво е да те няма. Защото никога не вярвах, че ще те загубя.
Кому да кажа моите мисли, кому да подаря излязлата ми книга, надписана с любов и нежност, кому да дам това, което имам.
С отровено сърце приближавам до твоя портрет и слагам там, пред него, своите дарове.
Стоя безмълвен и чакам твоя глас, а вещите, сложени пред твоя образ, изчезват като в гъста, непроницаема мъгла. Мъглата на сълзите в очите ми.
Забравена радост
Забравих радостта, защото тя идваше тогава, когато разделях всичко с теб.
От разрязаната ябълка на две, половината беше за теб, от двете череши едната беше твоя.
За мен беше много трудно да разделя моята радост на две и затова исках да ти я подаря цялата.
Като не успях да сторя това, съдбата ми подари цялата скръб.
Сега нямам нищо, което бих могъл да разделя с теб.
Радостта вече ме напусна, а от скръбта не бих искал да ти дам нито троха.
Рожденият ден
Днес е рожденият ми ден. Когато се пробудих, слънцето надничаше през пролуките на една завеса. В стаята бе влязло късченце от неговата усмивка.
Всичко получих от моите близки. И усмихнати лица, и топли думи, и плодове на масата. Но без твоя поздрав този ден и този дом останаха обвити в хладния облик на скръбта.
Не зная как бих живял на този свят в тази скръб и пустош, ако не беше утешаващата мисъл, че моите рождени празници не ще бъдат толкова, колкото са били досега…
Това се случи някога
Не мога да си спомня кога за първи път ти прекоси моя път, но зная, че това се случи някога.
Сам не зная как надникнах в бездната на времената, но ми се струва, че те срещнах край един каменен кладенец. Делвата ти беше пълна и нямаше място за другата вода, която наливаше в душите Лъчезарният и Неповторимият във всички времена до края на вековете…
Столетията се проточиха като тежки кервани. Те отнесоха усмивката, която ми се стори като светлик в пробуждащия се ден.
Това, което си спомням, е денят, когато за втори път ти прекоси моя път. Тогава делвата не беше пълна. Повиках те и ти преля в нея живите води на бликащото Слово.
Аз бях малка пътека, по която ти тръгна към Него.
Аз имам вече сребърни коси, а ти не си на този свят.
Когато си отиваше, аз извиках по теб като дете, което се бои от самотата.
– Чакай ме, моя любов! Вярвам, че в идещото време отново ще те срещна.
Безсмъртно
Твоят прекрасен образ непрекъснато стои пред мен. Той имаше преизобилно не само свежа и жизнена красота, но лъхаше и нещо друго, което не успях да назова с име. То беше безсмъртното у теб.
Това чувство в дълбините на моята душа се оказа истина. Твоята смърт ми се стори тъжна и зла измама. Часовете, които преживях до твоето безжизнено тяло, оставиха само хладен ужас и кървава рана в сърцето ми. Аз те гледах като вцепенен. Струваше ми се, че съм в ноктите на страшен кошмарен сън и търсех път да избягам от него.
Безпомощен затварях очи и се вглеждах в бездната на времето да видя образа ти и онова, което беше чудото в него и за което не намерих име.
Днес разбрах, че това, което безкрайно съм обичал, е било безсмъртното, което надничаше през твоята усмивка.
Аз се хващам за ръка с него, защото то едничко спасява от погибел.