не знам за кой път
експлодира снаряд насред главната улица
русокосото и синеоко момиченце
в прегръдката на обезумялата си майка
която успя да се скрие от шрапнела в един вход
гледаше как по улицата подскачат хора на единия си крак
а то радостно запляска с ръчички и викна:
мамо
искам да си играя с чичковците на подскок.
Най-после от небето падат сладкиши
всяка нощ
по време на полицейския час и общото затъмнение
в окупираните части на града
като глутници побеснели лутащи кучета
кръжат тълпи въоръжени до зъби
пияни
и замаяни от човешка кръв
разюздани хашлаци
и с див кикот
с илюминации от смях
съпроводени от стрелба
весело възпламеняват ръчни гранати
и вдигат във въздуха сладкарници и будки
на сараевските албанци
като подплашен гълъб
към звездното небе полетя сладкарницата
в която
през лятото
пиех студена боза
през зимата
горещ салеп
ядех курабии, кремпити, пасти, баклави,
тулумбички, кадаиф…
във въздуха летят фурните
а после от небето падат лакомства, сладкиши,
червени ябълки на клечки,
дъжд от ядки, солени бадеми, фъстъци, леблебия.
накрая
като във всички детски мечти
от небето падат и бонбони
но децата не виждат това
зад затъмнените прозорци
майките им
които гледат само с едно око
и виждат какво става навън
ги притискат към себе си
или закриват очите и ушите им с длани
нищо да не виждат
нищо да не чуват
да растат е еженощен глух и сляп страх.
Превод: Ганчо Савов