Нашъ йъзик ий идно благу
И нъ синцътъ му-й драгу,
Дъ-г хуртувъ пяш и чети,
Българин вичну дъ се зви!
Нашъ йъзик туй ти-й лебъ!
Нъ нигу хуртувъй че-т требъ!
Наште предедве с тейнъ глас
Разсветлел-съму синцъ нас.
Нашъ йъзик ий йъзик свет,
Чист кат’ пролетен цвет.
Нъ нигу требъ дъ се молиш,
Твойтъ веръ дъ-съ не уголиш.
Мир и светлус той ти давъ,
Вичниъ жувот и славъ,
Бългърский хуртувъй с-фалъ,
Майкъ у-кръв таквъз вуй далъ!