Лъжливите ми пътища пълзят в краката.
Лъжливите ми думи се роят в устата.
Животът и ушите ми с лъжи са пълни.
И сякаш страшната лъжа ще ме погълне.
Лъжлив призвук във всичко мое има.
И всичко мое сякаш е завеса димна.
Лъжесвидетели лъжата защитават.
А истината нийде никого не занимава.
Лъжа отделям от това, което дишам.
Лъжа ли е и онова, което пиша?
И щом лъжите бродят като птиче ято:
орляци от лъжи размътват ми главата.
Водата в тръбите
Жадна ли е в тесните тръби водата
за реката – съхранила свободата.
А реката, дето във морето влиза,
иска ли да тръгне пак към своя извор.
И цветът, прославил семенцето клето,
страда ли, че аленее сам в полето.
А листът тютюнев, който пари в мене,
вижда ли в дима душата си зелена.
Всичко, дето се преражда и създава –
жали ли, че нейде вечно не остава?
Два свята
И такъв ден ще дочакаме наскоро –
писмено да молим шефа на затвора:
за да ни опази от страх и от зима,
работа каторжна и за нас да има.
Щом ни поведат с веригите увесени,
цял свят да изгуби срамното си равновесие.
И от двата свята в света невъзможен,
по-голям да бъде светът ни каторжен.
А пазачите ни, без да се срамуват,
плахо да ни молят при нас да нощуват.
Превод: Иван Коларов