Лъжливите ми пътища

Матия Бечкович

Лъжливите ми пътища пълзят в краката.

Лъжливите ми думи се роят в устата.

Животът и ушите ми с лъжи са пълни.

И сякаш страшната лъжа ще ме погълне.

Лъжлив призвук във всичко мое има.

И всичко мое сякаш е завеса димна.

Лъжесвидетели лъжата защитават.

А истината нийде никого не занимава.

Лъжа отделям от това, което дишам.

Лъжа ли е и онова, което пиша?

И щом лъжите бродят като птиче ято:

орляци от лъжи размътват ми главата.

 

Водата в тръбите

Жадна ли е в тесните тръби водата

за реката – съхранила свободата.

А реката, дето във морето влиза,

иска ли да тръгне пак към своя извор.

И цветът, прославил семенцето клето,

страда ли, че аленее сам в полето.

А листът тютюнев, който пари в мене,

вижда ли в дима душата си зелена.

Всичко, дето се преражда и създава –

жали ли, че нейде вечно не остава?

 

Два свята

И такъв ден ще дочакаме наскоро –

писмено да молим шефа на затвора:

за да ни опази от страх и от зима,

работа каторжна и за нас да има.

Щом ни поведат с веригите увесени,

цял свят да изгуби срамното си равновесие.

И от двата свята в света невъзможен,

по-голям да бъде светът ни каторжен.

А пазачите ни, без да се срамуват,

плахо да ни молят при нас да нощуват.

 

Превод: Иван Коларов

Коментари