Девет невенчани невести и Майсторът

Мая Горчева

Той бе най-славният майстор на земята. Бе тук – на (полу)острова на блажените. На всеки кръстопът на своя живот съгради чешма, в чиито води измиваше греховете си.

Казваше се Манол, родом от Дъмбовица.

Брат му бе коняр на Буцефала и със своя господар стигна до гъстите води на Ганг, но за Ганг има толкова песни, колкото и за Вардар. Цар му беше Александър, победителят на всички мъже. Бе от Солун, а всички солунчане говорят чисто словенски.

В горите остана невестата му, преметнала леопардова кожа, размахала бакхически тирс.

Вторият му брат замина по широкия свят отвъд Глазне. Умря ослепен в горите на Беласица, а негов цар бе Самуил.

Невестата му бе самодива от езерата на Пирин.

Третият му брат бе от Банско, но замина с тежки базиргяни в земята на Маврорбино и Цезар Бароний да им покаже каква е историята на света.

Доведе невеста дойденка и я завеща на своя манастир. Четвъртият бе учител на четмо и писмо. Отиде в Атина и спечели награда с поема за един арбърски воевода с елинско име.

Доведе невеста – весталка от капището на Аполон, сестрата на Омир.

А петият брат се засели в Керамисийското поле. Бе от българите на Кубер.

Невестата му бродеше в горите подир огньовете на адамитите. Шестият брат се криеше във времето. Написа евангелията на словѣнски, после намери Веда Словена, но те не му повярваха.

А невестата му се залута из Via Ignatia.

Седмият бе рибар край Преспа. Един ден нещо тежко се заплете в мрежите му и той извади манастира св. Наум.

Невестата му бе тъжна като проклятие.

Осмият живя, забравяйки своето име, род и език. Изгуби се в света, разкъсван от бомбардировките над родната си земя. А хората бяха оглушали от свистенето на куршумите и на предателствата.

Невестата му бе добра като утринна роса над голите хълмове. Сестра му переше кървавите кошули на Крали Марко и ги сушеше по белите върхове на Шар.

Тази земя бе умъртвявана и вечно жива, щедра и безкрайна. Боговете, приели нейната мъдрост, слизаха от дома на небето да проповядват. А Христос ден след ден слизаше от кръста да измие с миро ногите на нейните светци.

Там, в тази земя, говореха на всички езици:

на български – в тъмниците, преди да бъдат отровени;

на влашки – във високите пасбища на овчарите;

на арбърски – в малките покрайнини на езерата;

на сръбски – когато не вярваха;

на гръчки – в дюкяните и в митрополиите;

на турски – победените господари;

на хърватски – морските търговци от Рагуза;

на словенски – в посолството на бившата република на Югославия.

Тази земя нямаше история и памет – тя беше молитвата на всички хора. Тя нямаше език, защото през нея преминаваха всички пътища.

А литературата и бе създадена през 50-те години на нашия век. Манол строеше домове на Бога, древни като гълъбите, свили гнезда в стрехите им.

Строяха зидарите, трупаха камъка и го обливаха с вар, но зидовете падаха в уплах от светиите на земята му и молеха за жертва. Тръгнаха майсторите да дирят жертва. Обходиха цялата земя, опожарена от андарти, аскери и върховисти. И видяха край Охридското езеро Биляна как си платното белеше.

После измериха сянката ѝ с аршина на времето и я подариха на своя Майстор.

Построи Манол храма си, а в дълбините на неговата земя струеше бялата кръв на жертвата, млякото на Богородица, майка на невръстния му син.

А горе, на небето, Господ градеше манастир за своята душа:

На града, мамо, колето –

се млади момци годени,

дет са по един на мама,

на мама, йоще на тетя;

а на градата пъртето –

се млади моми годени,

дет са по една на мама,

на мама, йоще на тетя;

пък на градата подпорки –

се старци бялобрадци,

дет са по един на къща;

а на градата лясата –

се стари, мамо, старици,

дет са по една на къща;

пък на лясата трънето –

се дребни, мамо, дечица,

кръщани и некръщани…

Душата остана тук, вкопана в земята, за да бъде ключ на божия манастир.

Манол след смъртта на Биляна стана поет и вгради душата си в думите. После надяна железни обуща и тръгна към Цариград да моли патриката да изгонят местния архиерей. Там, в Цариград, той предаде Богу дух. Погребаха го в подножието на св. София.

Коментари