Докато ти свързваш два бряга,
аз продавам илюзии
и едвам свързвам двата края.
По пътя до другия бряг
аз съм винаги на средата
и винаги чувствувам твоето треперене –
претоварят ли ни
бързо ще измерим дълбочината на нашата слабост.
Нито един инженер след това,
нито един лекар,
няма да разбере защо тихо казваш:
Мила,
аз съм Мила.
Защо Мила?
Звяр, звяр
Звяр съм,
отеква в ушите ми,
докато се разхождам по пустите улици.
Ти целуваш вятъра,
който слиза от баира
да те прегърне.
Огън – или нищо,
казвам на първата си светлина
на моите тъмни векове.
Чакане, светлина
Чакам и наблюдавам:
аз съм домашно животно –
вятър, вода, огън.
През целия си живот ще летя
по бялото пространство на хартията.
Вечерта ще чакам като змия да съблечеш
копринената си риза
и да не бъдеш отровна.
Ако ме докоснеш,
ако те докосна,
ако ме запиташ
ще ти кажа
защо съм с теб:
защото търся светлина.
Заек, сърце
Думи като тухли,
а тухли без думи.
Ръце лопати,
сърцето заек.
За победа – точка.
За поражение – борба.
Парата е облак,
който търси моята градина.
След няколко години
Еленът с поглед –
Елена с ръцете.
Само с поглед.
Елена там –
Еленът тук и там.
Сам,
само с поглед.
Въпрос
Добре е
да воюваш сам
и да имаш четка за зъби
във всички стаи.
Може би е нормално
да воюваш сам –
тук и там,
навсякъде.
Най-добре е
да воюваш сам,
но дали ще издържиш
вятъра отпред и отзад?
Дали ще спазиш
всички знакове край пътя?
Точка – голяма като Пегас
Зная: събудя ли се веднага получавам задължения.
Заспивам ли – пак.
Тука съм за да събирам жълти листа. Сам.
И да превеждам.
Имам и други задължения: където и да тръгна
със себе си водя думите, защото нямам куче.
Те милват листата в които полека потъвам,
въпреки че внимавам къде се разхождам.
Сто години ще изминат докато се събудя.
Сто години съм буден.
Всичко опитах: постоянно да съм буден,
или постоянно да спя,
но ту съм буден,
ту не съм.
Затова, с последни сили
слагам точка – голяма като Пегас!