Само мъничко прах между пръстите си да хвана
останал от тебе с пеперудените крила на мечтите
много е кратък тоя път
много е кратък
и далеко от мен са моите пеперудени мечти
и аз ги ловя със желанията си, с мисълта и бляновете.
Моята кожа е обвивка, която никой не смогна да вземе
дори във военните дни, когато от саваните
правехме венчални покривки,
за да преживеем с хляба и новото огнено раждане
отслабналите лица да налеем с питата на надеждата,
която полека гризяхме, за да дораснем до любовта.
Някой свири с хармоника на която ние не свирим
която се превръща в предателство
и песът на предпазливостта тъжно скимти в нас
някой поднася от съжаление парче захар
не вземай измамния биберон
той е отровна лъжа много е кратък тоя път
за да го изоставим тъй леко.
Тоя прашец по пръстите има цвят на надежда
колкото по чуждите пръсти остава след нас
само тая блещукаща прах
доказва че сме живели.
Окото на малката птица
Не обичам когато дълбоко спиш дъще
тогава ми е тъжно и страшно до болка
прилича ми на свежа земя
след спасителен дъжд
и черна каляска с редица от скръбни коли
дето се гонят една друга в тревожна въртележка
която се обръща винаги
в мрежата на елипсовидния блян.
Не обичам теменужени сенки
ни око смирено и нямо
обичам когато чернозлатната искра от него блесне
за да забравим понякога
че пътеката по която върви има край.
В окото на птицата
кацнала върху раковина
спи песента.
Превод: Иван Коларов