На 22 юли 1995 г. в румънския град Арад се състоя първата среща на българските писатели от Банат.
В продължение на повече от 200 години банатските българи са живели откъснато от България, подложени на разнообразни културни влияния. Въпреки това те са запазили родния си език и до днес.
Признат от учените-диалектолози (Стойко Стойков) за самостоятелен клон от българския литературен език (макар самите българи в Банат да са уверени, че е по-беден от гледна точка на лексика и граматични форми), банатско-българският диалект дава пълната възможност за изразяване на всичко онова, което вече ни е познато от световните литературни езици.
Първият период на банатско-българската книжнина започва около 1862 г. с книжовната дейност на Клобучар, Рил, Косилков и Глас – дейност, ориентирана изключително към просветните и черковните нужди. Периодът завършва през 1876 г., когато е отпечатан преводът на Евангелията. От 1877 г. започва нов, по-жизнен етап в развитието на току-що проходилата книжнина, която приема нова насока: вече се издава и художествена литература (поезия).
В най-общи линии банатско-българската литература (предимно поезия) се дели основно на два периода: от 1876 до 1945 и от 1980 до днес.
През първия период са творили: Яку Ропков, Антон Лебанов, Антон Чокан, Антон Дерменджин, Зофика Хайлемас, Лука Узун, Георги Дамянов, Матия Банчов, Лац Топчов и много други. Тематиката на произведенията им е оскъдна: „местен патриотизъм“, стихове за деца, по-рядко любовна лирика.
В един по-късен момент се засилват проявите на националното самосъзнание – оформя се истинско българско течение. Наблюдава се и стремеж към излизане извън рамките на чисто прозаичното стихоплетство и създаване на истински художествена лирика.
Между 1950 – 1990 г. на банатско-български диалект не е публикуван нито ред. Въпреки това някои от „старите“ поети продължават да пишат, появяват се и нови имена като Карол-Матей Иванчов.
След 1990 г. банатските българи могат отново свободно да творят на майчиния си език. Произведенията им се появяват главно в местния печатен орган на българите в Банат в. „Наша глас“. Най-често се срещат имената на: К. Бабушков, Петър Телбис, Узун Тони, Георги Гергулов, Антон Лебанов, С. Велчев, Георги Колчов, Иван Наков. Повечето автори пишат на диалект, но има и такива, които пишат на румънски: Розета Миркович, Михай Петков. Николае Марков (р. 1961 г. в Дудештий Веки), който също пише стиховете си на румънски, понастоящем е студент в СУ „Св. Климент Охридски“ и проявява интерес към употребата на съвременния български език в своето бъдещо творчество.