Николета

Николае Марков

* * *

Лов

Преследвани, думите

спряха

в сърцето на поета.

* * *

Пролет –

колко лъжи

в една единствена дума.

Бъдни вечер

Изчервява

белотата на снега

ножът на касапина.

* * *

Може би е трябвало

в един-единствен стих

(в мига на най-върховно вдъхновение)

да напиша само:

„Боже мой, благодаря

че Съм!“

Николета

Добре де, кажи

какво има в тези гърди?

Виж колко красиво разказват гърдите ѝ,

нейните бели гърди.

Лицето обаче мълчи –

докато разтварям

широко

бедрата,

с чужд ритъм

сърцето ѝ би.

И, Господи, мислех си:

би могла дори да роди

един – моя син,

когото никога не бих

успял да заобичам.

Да –

тялото говореше за младост,

с която нямах нищо общо.

Други бяха моите приятели.

Коментари