* * *
Лов
Преследвани, думите
спряха
в сърцето на поета.
* * *
Пролет –
колко лъжи
в една единствена дума.
Бъдни вечер
Изчервява
белотата на снега
ножът на касапина.
* * *
Може би е трябвало
в един-единствен стих
(в мига на най-върховно вдъхновение)
да напиша само:
„Боже мой, благодаря
че Съм!“
Николета
Добре де, кажи
какво има в тези гърди?
Виж колко красиво разказват гърдите ѝ,
нейните бели гърди.
Лицето обаче мълчи –
докато разтварям
широко
бедрата,
с чужд ритъм
сърцето ѝ би.
И, Господи, мислех си:
би могла дори да роди
един – моя син,
когото никога не бих
успял да заобичам.
Да –
тялото говореше за младост,
с която нямах нищо общо.
Други бяха моите приятели.