„Разказва монахинята – за някогашния живот в двореца кралски.
А пък наоколо – безкрайни снегове.“
(Из старата източна поезия)
Копринените клепачи се повдигнаха. Очи с формата на бадеми гледаха тъжно в нищото. Кралят го няма вече. Зад прозореца всичко е затрупано в сняг. Сняг, сняг – този сняг вали в деня, когато умират кралете.
Тя имаше най-големи основания да убие краля, но не го направи. Да убие спомените, да убие себе си – защото беше жива само в миналото – тя нямаше достатъчно сила.
Кралят се появяваше пред народа. А пред очите ѝ като на кино се редуваха картините на щастието. Нима не е щастие да играеш на зарове с краля? Щастие е да разгадаваш края на войната по небрежно разхвърляните карти, а после да се смееш на кралските сълзи и да ги попиваш с кърпичка… Щастие е да строиш нов флот.
В грешката няма щастие. Но да сбъркаш веднъж, губейки всичко – това е странно и безнадеждно удоволствие.
Кралят е мъртъв.
Тя трябва да побърза, за да го настигне и да поиска прошка.
2.
„Различни морски осолени риби висят озъбени.
О, колко е студено във това дюкянче.“
(…)
Само преди месец си играех със сребърните прибори и говорех на Моцарт за синдрома на немитата шия. Моцарт се заливаше от смях, а мадам дьо Бернардин впиваше в мен гладно блестящи очи.
В дюкянчето е студено и вони.
Аз също съм студен и воня.
Благодарение на цигулката днес ще имам и вино, и хляб, и даже риба. Ех, моя стара госпожо…
Оставиха ни тук. Отплуваха. Никой вече няма да си спомни за нас. Искаха да ми отнемат всичко, но Вас, мила госпожо, те забравиха. И ето, че сме двамата.
И не ни трябва нищо повече. Ако беше наистина така…
А може би, мила моя, някога пак ще се върнем в Европа…
3.
„Товар дърва отнесе кончето в града.
Сега за вкъщи бърза със буре вино на гърба си.“
(…)
Сините очи са насълзени. Сигурно е от вятъра. Когато той се мръщи очите му се превръщат в тънички цепнатинки и само цветът им напомня за далечния край, където ядат по-малко ориз, а жените имат дълги руси плитки. Ех, Анна.
В бурето е останало съвсем малко. Кончето често се спира. Чака. То е търпеливо. Понякога той се спъва и пада. Тогава кончето прави няколко стъпки назад. То се казва Анна.
Когато стигнат до дома си, бурето ще бъде празно. Ще е тъмно. И никой няма да даде на Анна сено.