Песен за едит пиаф и нейната непреходна смърт

Радомир Уляревич

Откривам огромни

кухини в паметта

пространства зазидани

петна над петната

първите признаци на смъртта

знаци на зрялостта

част по част от мен

изчезват в първичност

моят страх е неоправдан

всичко човешко

на мен ми е чуждо

стигнах до

голото отрицание

това свобода ли е

иначе всички умряха

едит пиаф

заради едит пиаф

 

Тъга за юг

Как разбират вълните на охрид

потъващата тъга за юг

и тръстиката е хилядолетна

и слънцето

с патина натежаваща от векове

как нови са моите чувства

и непорочни

как са мъртви годините лоредана

как са мъртви моите крайници лори

само думите движат стрелките

на вечния древен часовник

а слънцето обикаля в неправилен кръг

 

* * *

Къде не съм бил

коя любов не съм помечтал

всичко беше безкрайно

върнах се в началото

от неговия престол проглеждам

оттам управлявам

 

Очарован съм

Сутрин

съм очарован

от гледката през прозореца

на моята стая

обърната към света

очарован съм

очарован съм възклицавам

и всичко – напразно

чувам само гласа си

всички само своя глас чуват

очарован съм очарован съм

 

Превод: Таня Беличинова

Коментари