Пренаситена самота

Радослав Милошевич

опадаха ми листата преди есента

е тази пренаселена самота

заплете се нещо при отмотаването

 

Хляб

Има ли го

думи не ни трябват

кълнем ли го

истини напират

вярваш ли му

словото е в него

копнеж ли е

мисълта във плен е

той е любов първа и последна

изписва се с ребра и ножове

 

Превод: Ганчо Савов

Коментари