А.
Своето като страшно;
„Биволски език като сняг;“
Курдисвам часовник на джамията,
Навивам чалма върху част от главата –
Ушните кухини стоят отвън,
за да слушам
Постилам черджето по локвите,
(не мога да пея:
затуй молитвата ми
звучи като чужд език…
Лингвистите знаят кой.)
Накланям слънчогледите към земята.
Локвите като не-слънце.
И произнасям разнообразни звукосъчетания в глината
и от бълбукането
се потя.
Козодой
Козите имат във вимето сняг, споменà Щ.
А кравите с езици грапави като червена глина
поощряваха зелевиса на небето.
Трябва да се доят в септември, във времето.
И той се поизправи
(В менчето с вино осветиха ел. крушки
Навеждах се над тях и ми се виеше свят)
При-клоних се сред стволове да пия от вимето
Изпотен посрещнах смрачаването сред мляко.
Клен
Единакът поставя свои терлици и
Студени вежди сключва бравата на небето
Силните кленове поддържат бурите
със собствената неравна кора
и пеенето от гласните струни
Допира същите в светлината
за да бъде неуютна утрината
Единакът поставя второ резе
зад капаците
(К. се извръща напосоки нерешително)
Леко придърпвам листата
и влизам обратно в хралупата
(отбелязвам плавно: че гледам отвътре
а зад гърба ми свършва реката –
Йехова: погребението му
(декларацията ни:
предописателна)
според звука: кафяво;
като в зала;
според цвета: плоско;
наслоение;
със следи от четка;
според вятъра: с прибой от камбани;
юго-източно;
според времето: каретите;
тесни парижки улици със свод;
според посоките: вертикалните очи;
според дихание: изпотеност на небето;
според пространството: в-смукване;
окривени ъгли;
бездна в устата на Мунк
изкривяв…