Внезапното видение на блуса
ме посвети в Историята на света
Отхвърлям съвършено хладно мисълта да бъда гегата на Свети Сава
Надявам се не съм умствено помрачен
И вкопчен в собствената болка
Нетърпеливо чакам писмата от чужбина
Докато уникални форми на расизъм се мъчат да родят омразата
Всяка събота вечер отивам на Congo Square
Да играя бамбула¹
Притчите от Завета произнасям със силата на Очевидеца
От Ню Орлиънс до Ниш
Има страшно много спиричуъл-песнопения
Които в моя случай са само липическа проповед.
Вече трийсет и осем години всеки ден преживявам кръщение
River deep, mountain high.
Изсияване
На Васко Попа
Зад къщата царевични стъбла
Кръстосват жълти мечове
Хроничен автомобилен инвалид
Скърца със зъби от бяс
Няма сили да се изправи
И заповяда на вятъра да подухне
С осакатените си крайници
А колко леко щеше да му бъде
Да е поне със милиметър над земята
Припомняме
Дали ще те позная пак
Когато твоята кръв от разраненото коляно
Започваше да капе в кална локва?
Тогава ли ще се затичам с ножиците
Да разрежа крачола
Отровата за да изсмуча
И от гангрена да умра?
Или пак храбро да изпия чашата
Ракия-комовица със пипер
И да се изцеря от този грип и да заспя
Пробуждайки се като тригодишен
Между чернобели перуники
„Стомашни“ проблеми
Срамувам се
От Засвидетелствуваното
В Цивилизацията на Класическа Европа
Под знака на Молоха.
Зеленият плет
На Модерната Британска поезия
Изобразява Мистерия №1
С Речитатива на Прахоляка.
Градът на Бежанците
Ме отвежда при Майката на Блуса
В Континента на Кукуруза и
Некахуалкойота – Изнемощелия Койот.
Той танцува с Жената на пясъка
С Доли Партън и Линда Рондщат
И разбира – премалко е времето за
Умиране във самото време
И танцувайки, глозга своята болка
Диша като с хриле
Пъха пръсти в черния дроб
Извръща стомаха си
И мени пурпурния цвята на лицето
Във синьо
Завършвайки
С Натурализма на Испанец – оставам си
Паломник Егоист.
Превод: Таня Беличинова
1 Негърска игра – Бел. прев.