НАСЕЛЯВАМ СЪНЯ СИ
А.
По голите дъски
на смирението ми
са окачени дните
в които нищо не правя
само някъде лумва изсъхнал цвят
от весели случки мисли
и всичко всичко което ми е помагало
само лятото лятото
моят сезон ме изпълва
В.
В две малки чаши наливам скуката си
и скута ми се изпълва като топлата вечер
знам че това е знамето
и дружбата между стари приятели
преди за нас да поникнат
пръсти коси и листове
за времето когато
ще бъдем съвсем сами
Г.
сигурен съм за срещите
колко е глупаво да те очаква
смътното чувство от песента
в дълбокия кладенец между веригите
само жената познава себе си
и късното узряване
затова го видях
онзи стар път младото дръвче
може би това е
и често назад се връщам
Д.
видях снега очите си
сигурно защото няма кой
да остане около мен
стената
да разтвори мълчанието
тясната рамка на прозореца
отварям кутията
вадя играчките
там бяха оловните войници и
Дядо Коледа
Е.
от вазата с цветя
излизат сънища
колкото една цигара
е това петно от вятър
който е забравил за цвета
на момичето и роклята с къщите
забравих за всичко
само тъжната мисъл
за моето юношество
забравям
Ж.
влиза една шапка
без небе
само костюм и кърпичката в джоба
гледам през него
художникът със синия шал
сигурно го е забравил отвън
една нишка намерих
в синьо синьо синьо
и тя беше следата му
З.
видях думата топла и сигурна
чакам листата да паднат
и камъкът да се обърне
навеждам се
избяга
сигурно някой (по-силен) го е повикал
карам се в себе си и
това ми доставя удоволствието
да седна под дървото
докато чакам връстниците си
Н.
сега знам че думите правят
да изглежда по-остро разстоянието
имената падат между нас
кое тежи кое ще мине някак си
сигурно трябва да видя края
преди да тръгна на пръсти
не се сърди
клонът се счупи и
листата му са покрив
на нещастия и на замръкналия
в нощта на това стихотворение
Т.
има ли нещо по-неясно от това
да повториш думата
накъде ме дърпаш я питам
зная по други пътища
като отровен (от цигари) пожълтявам
само в огледалото съм
е знам че мина много
а аз съм все същия
И.
две жени
не съвсем голи
с поглед ги събличам
търся съвсем съвсем в края
като манекени ми намигат
сигурно са много самотни
правя им място
до разхвърляните дрехи
сега сме като в гардероб
три закачалки и една риза
разбирам че любовта е
която обличаме
ИА.
говорим за цветята
не очаквам нищо освен
мисълта че съм аз
плах излизам
след мен стаята ухае
ИВ.
в червено виждам пианото
и звездите
и това в което си влюбена
целомъдрено седнало в коленете ти
гъсто тъмно червено
като цветът на вечерта полепнала върху устните
като мелодията им
и очите ти когато ме погледна
ИГ.
край мен и над мен
безумни се смеят зърната
на едрогърдестия дъжд
като перушина замислени
гълъби в своята песен
ИД.
и шепата ми се разлиства като мълчанието
ято гугутки и малки врабчета
всичките без човки
точно тогава мина човекът
и те отлетяха
ИЕ.
населявам съня си
с хиляди имена улици маргаритки
две кучета и чувства
че заприличва
на многоцветни кърпи
навързани
влезе човекът
и каза тихо:
„Сам съм“.
ГЛАСОВЕТЕ НА ДОВЕРИЕТО
*
И тази нощ от луната се отделиха два лебеда. Уязвими в белотата си. Странно сияние подпали върховете на вълните. Докоснати, сякаш от пръстите на величието, морските дарове на големите дупки в нощта разцъфват като малкото цвете в ъгъла на градината ти. Не бъди тъжна.
Градовете се изпразват, разрязани от големите улици. Никой не може да ме обича. Построих за теб големите облаци на забравата. Затвори очи.
Нося едно малко ковчеже с гривните и обиците ти, патинирани, сребърните ти пръстени като удавници в него. Колко е лесно да разтварям пръстите си, сякаш душата ми е безкрайна.
*
Странна луна тази нощ. Никой не можа да я види. Странна луна държах в ръцете си. Глезени на рибарка с костени гребени в косата. Нищо друго не видях. Там някъде, в дъното, бе спряла малката ѝ лодка. Едно червено платно се развява цяла нощ от вятъра. Големи риби изплуваха от дълбините на горещата нощ. Кротки делфини и странни чудовища. Приличаха ми на стадо разлудели се слонове. Наистина странно, казах си. Не попитах никого.
Голите жени, сякаш родени от чудото на вълните, отпуснати. Раковини под босите ми нозе, сякаш луната е слязла ниско между краката им. Погалих най-малката. Беше розова, с меки пръсти, влюбени в себе си. Благославям ви. Тъжни брегове, гърбовете на рибите благославям, искрено.
Гостите на доверието ми, две птици, не знам откъде дошли, ме преследваха цяла нощ. На сутринта бях само един уморен, изпълнен с желание лунен сърп. Мокър.
*
Като дни и нощи потъва в пясъка смъртността. Многоговорещи устни и всеопрощаващи гласове, които никога не забравяте, ето сега елате. Така ще стоя и ще чакам, докато нозете ми издържат. Това, което заслужавам – получих го и това,което не заслужавам – получих. Така ще дойдат големите планини и ще се поклонят, така ще дойдат дълбоките морета и ще се поклонят, така ще дойдат и зверовете, по-страшни и по-враждебни от родените във въображението, и ще се поклонят. Докога да чакам – студените дни идват? Отиват си. Докога да чакам? Поглеждам в бездънния кладенец на забравата – няма никой, поглеждам в бездънния кладенец на спасението – няма никой. Само огромни стихотворения, безмилостни, ме преследват и няма къде да се скрия. Само часовникът на стената, забравен от векове, като статуя ме разхлажда.
На дъното на нощта, обезумяла и уплашена, да не се нараня ме молиш. А дали някога ще мога да си го проста, ако точно сега не го направя. Онова пътуване, за което съм говорил толкова много. И дали ще ги усмиря, и дали искам да ги усмиря – гласовете от вътрешната стаичка на душата ми – гласовете на изкушението, когато ми говорят и когато е тишина:
а.
Затова не завиждам на човека
издигнал се
падат падат стремглаво ангелите
и перушината им се носи из въздуха
в.
Солена луна измръзнали цветя
г.
Открих в себе си две птици
другата е кротка като влюбена
погледнах в окото ѝ
видях слабостта си
д.
И ставам излишен като аквариум
в ястие от риба
е.
Добре де
откъде да знам
че две недоразумения правят една ръка
и е бързо
ж.
Слагам си полюлея като шапка
з.
Влаковете отминават гарите.
Изчезват. Изостават.
н.
Окръгля се денят като чаша
т.
Усмирил бреговете си
в своите люлки-ръце океана
аз така го видях
и.
Часовници с големи махала
иа.
Една роза в кошчето
сбогом
и увисва славата
тръбата пришествието кого призовават
ив.
Цяла нощ
как се борих с един косъм
СВЕТЛИНАТА ДИША
а.
Влизаш в клетката
в тялото голо
обляна в светлина
в.
котката на покрива
твоята ръка
ухото на мрака горчив
г.
пясъкът на смеха
тялото на смеха
остарял
д.
мостовете
финобялата кожа
на лодките
е.
червените фенери
облепени
със снимки
ж.
мостовете на удоволствието
саксия в ръката
на пасажерите
з.
само върхът
на пръстите е
гладът на изтощението
и.
като клекнали
две непослушни деца
са гърдите ти
т.
лицето ти е като падащ дъжд
след който нищо вече
няма смисъл
и.
водата на ръцете му
е огънят който изброява
сравненията
иа.
рибите като мълчанието
избират шумната улица
за брачно ложе
ив.
розата когато спи
не чукай на вратата
ще заблести
иг.
сребърна гривна
на затворения прозорец
застинал живот
ид.
дървото е синьо око
с което поглеждам
в душата на залеза
ие.
листо последно
заедно да помълчим
щурче до лятото
иж.
само зелената трева
брои звездите
защото безсмъртието
из.
светлината диша
на прозореца
две перуники
ин.
синята корона
на падащите капки:
чувството че оживявам