За Ах, Мария трябва да припомним, че:
На 17 декември 1990 в ресторанта на филмовите дейци в София се състоя премиерата на първия брой на Ах, Мария – списание за литература и други наслади. Което се превърна в мит. Литературните историци ще забележат в редколегията му имената на Андрей Кулев, Александър Джоганов, Венцеслав Арнаудов, Димитриос Марусопулос, Иван Кръстев, Катя Лещанска, Панос Статоянис, Румен Баросов, Цветанка Еленкова, Ясен Атанасов. В редакционния му съвет – поети и писатели: от Александър Геров до Янис Рицос.
Списанието от А до Я.
Как започна единственото литературно списание за литература и други наслади? – От брой първи – КАК СЕ ПИШЕ ЛИТЕРАТУРА. (246 стр)
СЮРРЕАЛИЗМЪТ, бр. 2. ISSN 0861–3028. (247-454, 280 стр)
СМЪРТТА, бр. 3-4. Нов главен редактор. Нов адрес на редакцията. Нова редколегия. (455-722, 268 стр)
ПРАВОСЛАВИЕТО, бр. 5, в Литературен салон – Нощта на едно стихотворение. (721-1016, 296 стр)
1995. # 1 (6). Нов ISSN 1310–6457. ЛИТЕРАТУРНАТА ПЕРИОДИКА. (406 стр) Представяне на Ах, Мария на Аполония в Созопол.
# 2 (7). ПРОКЪЛНАТАТА ЛИТЕРАТУРА. (380 стр)
# 1 (8). БАЛКАНСКИЯТ БУМ В ЛИТЕРАТУРАТА. Едно. (304 стр). Ах, Мария представя балканските литератури на ХХ век. Два поредни броя. Общо 640 страници.
# 2 (9). БАЛКАНСКИЯТ БУМ В ЛИТЕРАТУРАТА. Две. (336 стр)
1996. # 3-4. (зима, 10) АХ ТЕZZ ЖЕНИ. feminist criticism&lesbian underground. (192 стр)
# 11. АНТОЛОГИЯ НА ЕДНО НЕЗАВЪРШИЛО ДЕСЕТИЛЕТИЕ. Българските класици от 90-та година до днес. 64 автори, 192 стр. Последният от големите броеве на Ах, Мария…
# 12. Нов ISSN 1312–2681. Ах, Мария present поета, фотографа, психоаналитика Андреас Ембирикос. (248 стр)
# 13. Ах, Мария представя поета, дипломата, Нобеловия лауреат Георгиос Сеферис. (372 стр)
# 14. Средиземноморския човек. Песните. (180 стр)
# 15. Средиземноморския човек. Историите. (180 стр)
# 16. Българската литература като списание. Спомени от 90-те. (312 стр)
# 17. Обсебена от античността. Катедра Класическа филология, СУ. (248 стр)
# 18. Едно списание на 25. Юбилеят. (184 стр)
Още няколко неща, които можем да припомним: За 25 години Ах, Мария е сменила около 2 главни редактори, 10 редколегии, 9 адреса в София, (за семейното положение на редакционния екип – да не говорим въобще!), 3 печатарски формата, няколко вида колонцифри, наборни полета и оформления изобщо. Още: почти няма два броя с еднакъв обем страници, хартия, печатница (*моля имайте предвид, че от 2001 използваме само Симолини), печатар/и, цена, разпространител/и, (*ако не ни намирате другаде – моля проверете в „Български книжици“), както и автори (в това последното не сме съвсем съвсем сигурни).
Това е:
Ах, Мария. Списанието, което направи от плагиатите автори, а авторите си известни. Публикува над 628 от тях на 4624 страници. Започна да излиза като списание за литература и други наслади. През 1990. Ах, Мария е мит. Което значи, че може би не съществува.
Бях длъжен да припомня всичко това. Макар че Ах, Мария не е само спомен.
Румен Баросов