Българите са комплексари. Това се счита за доказано с компютър, а също така е и безспорен исторически и епически факт.
Фондация за българска литература не може да се справи с историята, тъй като тя, както се знае, се отличава с това, че винаги вече се е случила. Остава вторият проблем – този с епизма. Там Фондацията ще хвърли своите вещи усилия. Поправим ли българският епизъм, ние ще се адресираме и срещу българското комплексарство.
Две думи за българската епика, та да ме разберат и комунягите. Преди години в една тоалетна Един или пък Една, нищо че тоалетната беше мъжка, като че ли беше започнал да пише по стените нещо изключително – величаво по дух, дивно по замисъл, но си останал с първото изречение. Беше започнал могъщо, но се бе отказал. Свил знамената, офейкал, пръждосал се, пустосал се, пущовете да го дано… Българите са комплексари, нали ви казвам; те са непосредствено посредствени – във всяко отношение! Ето начално – финалното изречение на този тоалетен писател: „От две години мъжът ми е в Либия.“ И после е спрял.
Основната задача на Фондацията ще бъде, мисля аз, да издири този комплексиран български гений и къде с бой, къде с прелъстяване да го накара да си довърши романа. След туй Фондацията ще го покаже на света и светът ще узнае как сме живели, ще узнае светът как сме се свирали по дупките, как са ни забранявали да живеем в големите градове, как комсомолските лекета (такива като: Г., П., В., К., Б., Н.), изнасилваха студентки по студентските бригади и как Ш., И., А.*, играха голо хоро в ЦК на БКП и тогава светът ще се отврати от нас и ние ще се отвратим от себе си. И ще се събудим. Такива са задачите, макар че комунягите едва ли ще ме разберат – те са най-големите комплексари.
* Зад тези инициали са скупчени омразни за автора същества, които, в името на националното обединение, мистифицираме. Иначе този текст не би бил публикуван в „Култура“ никога.