„Нов Златорог“ с двегодишното си съществуване беше стремеж да се покаже, че литературният живот е възможен не само така, както ни се втълпяваше десетилетия наред. Първото частно литературно списание – вече извън самиздата – продължаваше усилията ни в тази насока, плод на които беше серия от малки книжки с поезия и есеистика, издавани почти нелегално повече от година преди преврата през 1989 година. В библиотека „Златорог“, която съпътстваше списанието, беше публикувана за първи път книга от Владимир Василев – неговата блестяща полемика с идеолога на бездуховността Тодор Павлов – „Бараж от литературни формули“. Фототипно беше издадена стихосбирката „Съдба“ от Йордан Стубел, един творец държан в изолация и след смъртта си. Беше издадена в голям за времето си тираж актуалната поема на Блага Димитрова „Транзит“, при това броени дни след нейното написване. „Песните на Билитис“ от Пиер Люис зарадва любителите на преводната литература. Издателство „Нов Златорог“ и днес следва в дейността си тези насоки.
Що се отнася до литературната периодика смятам, че новото време има нужда от своите нови списания, в които да владее духът и себеотрицанието на такива творци като Владимир Василев.
Бел.ред. От списание „Нов Златорог“ през първата година – 1990 – са издадени 4 книжки, а през втората – 2 книжки. Списанието спира да излиза през 1991 година.