Литературен Двуседмичник
Списание „ФАКЕЛ“ започна да излиза като частно издание през 1991 г. След като беше изоставено буквално на улицата от предишните си съиздатели – Министерството на културата, Съюза на българските писатели и Съюза на преводачите в България, то продължи своето съществуване, макар и в намален обем и периодичност. Това беше по времето на Луканов и неговото правителство, когато наличната хартия се изкупуваше на безценица, за да се предизвика изкуствен глад на пазара и цените растяха с фантастични за ония дни скокове.
Независимо от обстоятелствата „ФАКЕЛ“ продължи да бъде действително факел в мрака на безнадеждието, в царството на слепите и безогледните. Списанието започна да се променя, да върви към повече графична простота и да разширява географията на публикуваните автори. Оказа се, че съветска литература – или по-скоро антисъветска такава, има навсякъде, откъдето е минал ботушът на тоталитарния режим. И не само сред емигрантските среди, не само в Средна Европа и на Балканите – в самата Русия беше все още жива онази недоубита от Ленин, Сталин, Хитлер и Брежнев интелигенция, чийто безценен принос за рухването на световната комунистическа система е факт, който напоследък все по-често се забравя.
Своето самостоятелно съществуване издателство „ФАКЕЛ“ започна с един забравен в родината си роман – „Последните дни на Горбачов“ от Е. Топол, който се оказа пророчески за политическите събития в Русия през последните години. Едновременно с това липсата на цензура и идеологически надзор разтвори широко страниците на списанието, в което буквално нахлуха имената на Ницше, Троцки, Оруел, Махатма Ганди, Юнг, Джон Ф. Кенеди, А. Милър, Солженицин, Бродски и др. По-късно се появиха и текстове от забранения Шаламов, неизвестни материали от В. Ерофеев, новоиздиреният роман на Платонов „Щастливата Москва“. Постепенно „ФАКЕЛ“ започна да публикува и произведения от български автори: К. Павлов, Ив. Радоев, Р. Ралин, М. Башева, Ив. Динков, Б. Иванов, В. Даверов, Е. Йосифова и др., на фона на такива имена като Ч. Милош, Вл. Ходасевич, Дж. К. Честъртън, Л. Карол, Д. Хармс, Б. Бетелхайм, С. Булгаков, Г. Грас, Юз Алешковски, Е. Стахура, Ал. Иванченко, Л. Петрушевска, Я. Гловацки, Вл. Сорокин.
Благодарение на прецизния подбор и балансирана композиция, „ФАКЕЛ“ продължава да бъде едно от най-четивните български списания. Разнообразието му, с което днес не биха могли да се похвалят нито „ЛЕТОПИСИ“, нито „СЪВРЕМЕННИК“, да не говорим за „ПЛАМЪК“, се дължи на строго обоснованото участие на всеки автор според темата на броя. Липсва онзи механичен и често пъти безпомощен начин на общуване с читателя, с неговата емоционалност и интелигентност – обстоятелство, което в немалка степен допринася за уникалния характер на списанието.
За съжаление, както и останалите периодични списания у нас, „ФАКЕЛ“ продължава да изпитва все по-остра нужда от финансова помощ. Хубав, но твърде далечен спомен е времето, когато абонатите му стигаха до 60 000, а тираж от 25 000 екземпляра изчезваше за дни. Въпреки това като всяко уважаващо себе си издание „ФАКЕЛ“ разчита повече на интелектуалния елит, отколкото на масовия интерес и култура и е убедено, че неговият читателски потенциал е между 5000-10 000.