ЕПИЛОГ
ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ НА САМАНТА КРОУ
15 август
Вече нищо не е такова, каквото беше.
На този ден преди една година потъна Independence. Реших да започна да си водя дневник. Една година след това. Хората явно винаги имат нужда от някаква символична дата, на която да започнат или да приключат дадено нещо. Не че ще липсват свидетелства за събитията от последните няколко месеца, но това няма да бъдат моите мисли, а би ми се искало един ден да мога да се убедя в истинността на моите спомени.
Рано сутринта се обадих на Леон. В онзи ден ние трябваше да избираме между това дали да изгорим, да се удавим, или да замръзнем от студ. Всъщност той цели два пъти ми спаси живота. След като корабът потъна, все още можех да умра в леденостудената вода със счупен крак и изгубила надежда, че някой изобщо ще ни спаси. Zodiac разполагаше с животоспасяваща екипировка на борда, но се съмнявам дали щях да се справя сама с нея. На всичко отгоре непосредствено след като Independence потъна трябва да съм изпаднала в несвяст. И до днес мозъкът ми отказва да възпроизведе този последен епизод. Спомням си само, че скочих от рампата и последното нещо, което видях беше водата. После се събудих в една болница. Имах хипотермия, пневмония, сътресение на мозъка и спешно се нуждаех от никотин.
Леон е добре. В момента е в Лондон заедно с Карен. Говорихме си за мъртвите: за Сигур Йохансон, който не успя повече да се завърне в къщата си на езерото, за Сю Оливиера, Мъри Шанкар, Алисия Делауеър и Грейуолф. Леон тъгува за приятелите си, особено в ден като днешния. Така сме устроени ние хората. Дори и за траура трябва да имаме определени дати, в които да излеем мъката си, а на следващата година да установим, че тя ни се е струвала по-голяма. Смъртта е за мъртвите. Много бързо сменихме темата и започнахме да разговаряме за живите. Наскоро се запознах с Герхард Борман. Приятен човек. Уравновесен и спокоен. Ако бях на негово място, не знам дали пак бих посмяла да стъпя във водата, но според него ситуацията на Ла Палма е много зле. Така че той продължава да се гмурка, за да проучи състоянието на континенталния склон. Мястото вече отново е достъпно за гмуркачи.
И наистина, непосредствено след потапянето на Independence нападенията спряха. Малко преди това измервателните станции на SOSUS бяха засекли сигнали Scratch из целия океан. Часове по-късно, когато спасителният екип се е гмурнал към вулканичния конус да извади Борман от цепнатината, акулите вече са били изчезнали. На другия ден китовете са възвърнали нормалното си поведение. Червеите, нашествията от медузи и токсичните животинки изчезнаха. Раците престанаха да нахлуват по бреговете, а океанската помпа постепенно възобнови работа, като така ни предпази от заплахата да попаднем в нова ледникова епоха. Според Борман дори и хидратите са започнали да се стабилизират. И до ден днешен Карен не е сигурна какво точно е видяла на дъното на Гренландския басейн, но нейният план е бил успешен. Бордовите системи на Deepflight са отчели, че сигналите Scratch са дошли по същото време, когато тя е установявала контакт с царицата. Компютърът е засякъл кога Карен е отворила капака и е пуснала тялото на Рубин в морето, а малко по-късно терорът е спрял.
Или може би е по-точно да се каже, че е бил прекратен.
Използваме ли пълноценно отсрочката, която ни беше дадена?
Не знам. Европа постепенно се възстановява от последиците на цунамито. Из Източна Америка все още бушуват епидемии, макар че пораженията им отслабват, а през това време редица нови ваксини започват да оказват въздействието си. Това са добрите новини. От друга страна, по света още цари хаос. Как е възможно да се излекуваме, след като себевъзприемането ни беше направено на пух и прах? Основните религии нямат отговор на този въпрос. Да вземем например християнството. Адам и Ева, архетипите на нашия вид, отдавна разчистиха полето за основите на биохимията. Църквата беше принудена да признае, че Господ е започнал да гради света с протеини и аминокиселини. Това е можело да се преглътне. Обаче същественото тук е, че Той наистина е искал да сътвори това, което е сътворил! Как точно е бил създаден човека не е от особено значение, а това, че той е бил създаден както на Господ му е харесало. Господ не играе на зарове, е казал Айнщайн. Той осъществява планове, чийто успех е несъмнен. Непогрешимостта винаги се проявява априори!
Християнството успяваше да върви в крак с времето, дори и когато се заговори за съществуването на интелигентен живот на други планети. В края на краищата, защо Господ да не може да възпроизвежда творението Си толкова често, колкото пожелае? Това, че извънземните изглеждат по-различно от нас, може даже да е негово хрумване. Човекът е оптимално адаптиран към условията на Земята, създадени по Божията воля. На другите планети Господ е създал други условия, затова там има и различни форми на живот. Така или иначе, Той е създал всички живи същества по Свой образ и подобие, но това трябва да се тълкува метафорично, тъй като Божиите създания не са точно копие на Господ, а приличат на това, което Той си е представял, когато ги е създавал.
Само че проблемът беше от друго естество. Ако наистина космосът беше населен с интелигентни форми на живот, създадени от Господ, не трябваше ли и историята с Божия син да се е разиграла по подобен начин на всяка планета? Не трябваше ли и всички извънземни да съгрешат, за да могат греховете им да бъдат изкупени с Божията жертва?
Разбира се, не е задължително една раса, създадена от Господ, да има грехове. Тя може да се е развила по друг начин. Обитателите на някоя далечна планета може да са спазвали Божиите закони и затова да не им е бил необходим Спасител. И ето тук се крие голямата уловка: Ако тази раса е живяла винаги богоугодно, то това значи ли, че тя е по-добрата раса в Божия смисъл? Тя би била по-достойна за Неговата любов от човека, затова Бог би трябвало да я предпочете. Така обаче човечеството би деградирало до второкласно творение, тъй като и без това то вече е било наказвано с потоп заради моралните си провинения. Казано направо: Ние не сме най-доброто постижение на Господ. Той е оплескал нещата с нас. Не е могъл да попречи на хората да съгрешат, затова е трябвало да пожертва Сина си да изкупи вината им. Човечеството е получило кредит, изплатен с кръвта на Исус. Кой баща би се съгласил на такова нещо с лека ръка? Господ трябва да е стигнал до извода, че създаването на човека е било грешка.
В днешно време учените предполагат, че в космоса съществуват десетки хиляди извънземни цивилизации. И тъй като изглежда малко вероятно всички тези галактики да се населявани от примерни жители, е допустимо поне някои от тези извънземни да са съгрешили, което пък изисква наличието на Спасител. В такива случаи при религиите не става въпрос за детайли, а за догми и принципи. Тук не е важно доколко някой е съгрешил, а че изобщо го е направил. С други думи – Господ не се пазари. Злоупотребата с доверие си е злоупотреба с доверие. Наказанието си е наказание, а изкуплението – изкупление.
Следователно, историята със Спасителя би трябвало да се е случвала многократно. Но може би другаде Бог е намерил различни начини да изкупува греховете на Своите създания. И то без да се налага синът Му да умира! Това изправя християнството пред нов проблем: Христовата смърт е била мъчителна, но неизбежна, защото Той е поел по божествения, и следователно единствения възможен път. Само че, предвид наличието на алтернативи, дали наистина това е бил единственият правилен път? Тогава как ли би изглеждала Божията непогрешимост, ако на Земята Той е пожертвал Своя син, а другаде не? Дали Христовата смърт е била грешка, която Бог не е искал да повтаря на друго място? И какъв би бил смисълът да се молим на Господ, който не е в състояние да държи нещата под контрол?
Строго погледнато, Християнството е могло да приеме единствено онези извънземни цивилизации, които са преживели Христовите страдания. В противен случай това би означавало провал или за Господ, или за човечеството. Но тъй като дори и проповедниците на християнската доктрина не са могли да наложат историята за Христовата смърт по цялата вселена, то какви други възможности са им останали накрая?
Нашата неповторимост на Земята.
Господ е отредил този свят за нас. Ние сме богоизбраната раса, чиято задача е да подчини Земята. Жителите на другите планети няма да променят това обстоятелство, дори и да дойдат да ни посетят. Тази планета е наш дом, а извънземните си имат техни местообитания. В своя собствен свят всеки се чувства богоизбран.
Обаче бастионът е завзет. Ирр унищожиха и последното фундаментално право на християнството. Те поставиха под въпрос не само човешкото господство, но и Божия план. Даже още по-лошо: Дори и да приемем, че Господ е създал две равностойни раси на Земята, то тогава Ирр трябва или също да са преживели историята на Христовите страдания, или да живеят според Божиите закони. Иначе трябва да са съгрешили, но тогава възниква въпросът защо Господ не им се е разгневил и не ги е наказал?
Само че Ирр не спазват Божиите закони. Те не биха могли да спазват петата заповед дори и чисто поради биологични причини. Това би означавало единствено, че Господ:
а) не съществува,
б) няма власт или
в) одобрява това, каквото правят Ирр. Това би означавало, че ние сме живели в заблуждение откакто човечеството съществува. Всичко това не се е отнасяло за нас!
Ето в такива силни пристъпи се гърчат основните религии и разтърсват християнството, исляма и юдейството. Докато всяка от тях се опитва да дефинира, анализира и обяснява случилото се, техните основи до голяма степен рухват, а с тях и нашите прогнили икономики, които са зависели от мощната финансова дума на Господ повече, отколкото сме допускали. От друга страна обаче, будизмът и индуизмът, които приемат съществуването и на други форми на живот, привличат все повече последователи. Езотеричните практики процъфтяват, появяват се нови учения, а природните религии изживяват ренесанс. От всички стари секти, мормонството е най-устойчиво. Техният Господ твърди, че е създал безбройни светове. Обаче и мормоните не могат да обяснят защо Бог е отгледал две деца в една и съща детска стая.
Напоследък чух за това как някакъв католически епископ тръгнал на пътешествие из океаните с една делегация от Рим, ръсел вълните със светена вода и заповядвал на дявола да се махне. Колко забележително! Точно този биологичен вид, който беше свикнал да осмива Божиите закони и да позори творението му, сега изпраща т.нар. си представител да вразуми врага. Ние имаме дързостта да се изживяваме като адвокати на един Създател, чието доверие сме проиграли. Това е все едно да тръгнем да проповядваме Евангелието на Господ, за да го убедим да не ни наказва.
Светът се разпада.
Междувременно Обединените Нации отнеха мандата на Съединените Американски Щати за ръководната им роля в света. Това е поредният акт на безпомощност. В много държави цари анархия. Мародери плячкосват навред. Навсякъде избухват въоръжени конфликти. Слабите нападат по-слабите, защото хората не са отзивчиви по природа, а имат животински инстинкти. Повалените се превръщат в плячка, а все още има много за плячкосване. Ирр разрушиха не само градовете ни, но и ни опустошиха душевно. Ние се скитаме обезверени като изоставени дивачета, които непрекъснато деградират в търсене на ново начало.
Но има и надежда. Появяват се първите признаци, че ние започваме да преосмисляме ролята си на тази планета. В наши дни мнозина се опитват да разберат биологичното многообразие, за да проумеят обединяващия принцип на природата и онова, което в крайна сметка ни свързва отвъд всякакви йерархии. Защото именно обединението ни гарантира оцеляване. Човекът замислял ли се е някога как потомците му ще живеят, ако той им остави една обедняла планета? Кой би могъл да прецени какво значение оказва един животински вид върху човешката психика? Ние копнеем за гората, за коралови рифове и за богати на риба морета, както и за чист въздух и кристални морски води. В същото време обаче непрестанно нанасяме щети на Земята. Ако продължаваме да допринасяме за намаляването на природното многообразие, ние ще унищожим една сложна система, която не само не разбираме, но и въобще няма да можем да възстановим. Това, което погубваме, ще остане завинаги погубено. Та кой може да каже от коя брънка на необятната екологична мрежа бихме могли да се лишим? Единствено непокътнатата природа може да разкрие тайните на своята взаимосвързаност. След като веднъж вече отидохме твърде далеч, мрежата реши да се отърве от нас. Военните действия временно са преустановени. Най-добре ще е да улесним решението на Ирр, независимо какво е то, защото те няма да се оставят да бъдат излъгани втори път.
Днес, една година след като корабът потъна, аз отгръщам вестника и чета: Ирр промениха света завинаги.
Наистина ли са го направили?
Те оказаха значително влияние върху съдбата ни, но въпреки това ние не знаем почти нищо за тях. Въобразяваме си, че сме разгадали биохимичния им състав, но това знание ли е? Оттогава изобщо не сме ги виждали. Само техните сигнали отекват из океаните, но са неразбираеми, тъй като не са предназначени за нас. Как може една бучка желе да издава звукове? С какво ги приема? Това са само два от безброй въпроси, които е безсмислено да си задаваме. Ние и само ние можем да дадем отговорите.
Може би е време човечеството да навлезе в една нова еволюционна фаза, за да може най-накрая първобитното ни генетично наследство да догони развитието на нашия интелект. Ако искаме да докажем, че сме достойни за този дар, който е Земята за нас, то трябва да изучаваме не Ирр, а самите себе си. Единствено знанието за нашия произход, от който започнахме да се отричаме сред всичките тези небостъргачи и компютри, ще ни посочи пътя към едно по-добро бъдеще.
Не, Ирр не са променили света. Те ни го показаха такъв, какъвто е.
Нищо не е такова, каквото беше. Само едно нещо остана непроменено: Не съм спряла да пуша.
Какво бихме били без рутината?
Превод от немски: Надежда Бояджиева