Три
ВРАТАТА СЕ ОТВОРИ ШУМНО. Очаквах да видя някого от полицаите, които ме доведоха тук, но в стаята влезе друг. Държеше син класьор. Седна. Погледна ме в лицето. Сравняваше ме със снимката от документа ми за самоличност, който беше пред него. На снимката на шофьорската книжка, която носех като личен документ, бях на 21 години.
– Откъде познавате Асена Йълдъръм?
Много бързо през ума ми мина мисълта, че няма смисъл да се правя, че не я познавам, а ако мисля прекалено дълго, ще се усъмнят. Най-добрата стратегия е да кажа истината.
– От университета.
– Какви отношения имахте с нея?
Дали можех да използвам правото си на адвокат? Доколко логично би било подобно желание? Щом съм невинен, защо имам нужда някой друг да ме защитава? Ох, колко наивни мисли са това, но за жалост, вярвам във всяка от тях.
– Не разбирам. Защо ми задавате подобни лични въпроси?
Комисарят, който въпреки трийсетте си години заради голямото шкембе и оплешивяла глава изглеждаше по-възрастен, изведнъж се развика:
– Защото се опитваме да открием кой се е опитал да убие Асена Йълдъръм!
Гласът му, който прогърмя между празните стени, остана да кънти в ушите ми. Беше ли умряла Асена наистина? Не, това категорично не е вярно. Не може да се е случило.
– Какво? Асена умряла ли е?
– Не, все още не е.
– Какво говорите? Как може?
– Това се опитваме да разберем и ние. Последно се е срещнала с Вас. Проверихме телефонните ѝ разговори.
От учудване без малко да си глътна езика.
– Подслушвахте телефонните ми разговори ли?
Намръщи се демонстративно.
– Не, не. Защо да ви подслушваме телефоните?
Изричаше това с изражение, целящо да унизи. Вие за какъв се мислите, сякаш казваше с физиономията си.
– Да, и?
Не можах да разбера на какво очаква да отговоря.
– Какъв беше въпросът?
– Шегуваш ли се с мен? Разказвай! Откъде познаваш Асена? Защо си звъняхте непрестанно през последната седмица? Любовник ли ѝ беше? Къде беше снощи? Кога последно се видяхте? Разказвай!
Значи съм просто заподозрян. Значи може човек да се озове внезапно в подобна ситуация.
– С Асена се запознахме в университета. Известно време бяхме много близки. Разбира се, това се случи преди много години.
– Гаджета ли бяхте?
– Може и така да се каже. За кратко. За едно лято…
– После?
– После, след онова лято Асена отиде в чужбина да прави докторантура. След това изгубихме връзка. Не се бяхме виждали години наред. Миналата седмица случайно се срещнахме.
– Как така случайно?
– Бях поканен на семинар в Истанбулския технически университет.
Празният поглед на комисаря ме наведе на мисълта, че не се досеща за това, че бях поканен за водещ на семинара. Истината е, че го изрекох с доза гордост. Исках да създам впечатление, че съм важна особа. Отчаян опит да получа уважение.
– Водех студентски семинар на тема „Литература и архитектура“. Там се срещнахме. Оказа се, че преподава във Факултета по архитектура. Много се учудих.
– Защо?
Сякаш не ме слушаше внимателно. Опитваше се да подреди листовете, които се подаваха от класьора му.
– Защото Асена завърши психология. Бях учуден, че преподава във факултет по архитектура.
– Давай нататък.
– После си разменихме телефоните. На следващия ден се обади. Видяхме се няколко пъти. Това беше.
Изведнъж вдигна ядосано глава от класьора и каза:
– Ако е било само това, защо тази жена сега е в кома? А? Ние играем ли си тук?
Млъкнах виновно. Значи Асена е в кома. Кома. Между живота и смъртта. Трябваше да има нещо сбъркано в тази история. Това не бе историята, в която трябваше да участвам. Моето ежедневие е пълно с обичайни събития… Дори с неща, които не могат да се нарекат събития. А сега… Изведнъж комисарят прекъсна мислите ми с прекалено мекия си глас:
– Извинете. Много сме стресирани тук. Никак не е лесно постоянно да се занимаваме с убийства. Вижте, Вие сте начетен човек. Разбирате от човешка психология. Това убийство на Асена Йълдъръм… тоест опит за убийство, обърка всичко. Утре щях да излизам в годишен отпуск. Но всичко отиде по дяволите.
Понеже омекналият му тон ме окуражи, зададох въпроса, макар да знаех, че ще изкрещи, че той задава въпросите тук:
– Как е станало?
Изведнъж вдигна глава.
– Може би ти ще ми кажеш как е станало.
Имаше нещо шизофренично в тези приливи и отливи на гняв. Като беше ядосан бях „ти“, а като бе спокоен ставах „Вие“. Дали поради недостиг на кадри му се налагаше да играе сам ролите на добрия и лошия полицай? Той се взираше право в очите ми като Фатих Терим и направо съжалих за това, че съм си помислил за подобна шега. Но честно казано, ако се върна, бих искал да напиша подобен разказ. [Ако се върна?] Олеле, Ам-гъл си е отишъл, на негово място са дошли тези незнайни скоби в стил Стивън Кинг. Работата не върви на добре.
– Единственият ни заподозрян си ти. Появяваш се след години, многократни разговори по телефона, посещения в дома ѝ… Преспахте ли?
– Не.
– Значи не правихте секс?
След този въпрос за кратко се замислих.
– Какво стана? Виж, ако си кажеш всичко, ще бъде за твое добро. Отсега да ти кажа.
Признах си, като се изчервих.
– Само се целувахме.
– Кога?
– Снощи.
Върху лицето му се настани изумление. Съмненията му, че съм долен маниак, се засилваха.
– Значи снощи си видял Асена?
– Да.
– Къде?
Докато отговарях непринудено, усетих, че влизам в собствения си капан.
– В нейната къща.
– Снощи, кога излезе от там?
– Не знам, беше около десет и половина, единадесет.
Записваше обясненията ми с бързина. Дали почеркът и на полицаите е нечетлив като този на лекарите? Освен ако не е завършил френска гимназия, разбира се…
– Когато я видя за последно, с Асена беше ли всичко наред?
– Да, разбира се.
Тогава се сетих. Тя чакаше брат си. Трябваше ли да спомена това на полицая? Може ли Емир да го е направил? Но защо да го прави? За пари ли? Асена нямаше особено много пари. Може да е имало нещо, свързано с наркотици. Откъде можех да зная?
– Паднала е от балкона в 23:15 или е била бутната от балкона. Странното е, че някой се е обадил на „Бърза помощ“ от домашния телефон на Асена. Тоест не е била сама. Мъж. Съседите казват, че някой се е отдалечил от мястото тичешком, но никой не го е видял достатъчно ясно, за да го опише. Добре че спешната помощ е пристигнала бързо. Истински късмет е, че са я спасили. Но в момента е в интензивното. Вероятността да дойде на себе си е твърде малка. Според показанията, под които ще се подпишете след малко, в онзи час сте били в дома на жената. Искате ли да кажете нещо по този въпрос?
– Казахте, че е опит за убийство, но който и да я е бутнал през балкона, се е обадил на „Бърза помощ“. Явно не е искал тя да умре.
Комисарят се поспря за малко, явно обмисляше възможните сценарии.
– А може и да си се паникьосал. Съжалил си за това, което си направил. Затова си се обадил на „Бърза помощ“…
Този път мълчах от изумление. Комисарят явно се мъчеше да ми припише вината. Всъщност можех да му разкажа за Емир и да се оправдая, но нямаше да е правилно да постъпя така. Може и Ибо да е дошъл, да е решил така да отмъсти на Емир и да е бутнал Асена от балкона. За миг се изчервих до уши. Пъхнах ръка в джоба си, беше там. Малко жълто лепящо се листче. Заедно с написаното по него. Падането беше твърдо.
Превод: Азиз Шакир Таш и Сибел Мустафа