Превод от украински: Лилия Желева
Въодушевени от оптимизмите на утопичните лозунги и от мадърфаковете на химерната съветска суперграфика, ние строяхме Мечтата. И в устрема към нея се откри Рогът на изобилието – енергията на мирния атом, панацеята на народното стопанство и ориентирът по пътя към яркочервеното комунистическо утре. В захлас от собственото си могъщество, със светла вяра в най-доброто, ние строяхме атомни електроцентрали из целия СССР.
И една от най-мощните носеше името Чернобилска. Нейният град-спътник се разрасна и с образцово-показен пример тук се издигаха спретнати многоетажни блокове, по покривите горделиво плющяха гигантски лозунги и дечурлигата си играеха шумно на уютните детски площадки.
В града отвориха супермаркет и ресторант, а обявата „Разменям апартамент в Одеса за апартамент в Припят“ не учудваше никого. Атомният град изглеждаше като космическа фантастика сред полеската[1] пустош – всичко обещаваше бърз растеж, последващо благоустройство и главозамайващи перспективи. Дори се канеха да прокарат крайбрежна улица – с мостове, лампи и пасторали. Вече полагаха основите на новите блокове на електростанцията и апотеозът на щастието се мержелееше на хоризонта.
Докато цялото не гръмна и четвъртият енергоблок си еба майката. Чернобилската област засия като Звездата Пелин[2] и се превърна в отровен смарагд в скъпоценната диадема на Полесието. Тежкият махмурлук на действителността след дълги години сладки мечти. Законът на бездната – колкото и да драпаш нагоре, на дъното се пада за един миг.
Но храбрите пожарникари загасиха реактора, самоотвержените пилоти на вертолети засипаха адовата паст с олово и бор. Безстрашните ликвидатори с чисти сърца разчистиха най-мръсните руини на света, построиха Саркофага и си заминаха.
Заминаха си, получили своята доза, своите проблеми със здравето, своя рак, чернобилско свидетелство категория „А“, „Б“ и така нататък по списъка. Техните деца получиха правото безплатно да ходят на детски лагери и училищни прякори от сорта на „чернобилче“. Страната получи парче територия с големината на Люксембург, на което хора не могат да живеят.
Веднага евакуираха град Припят и всичко наоколо. Оградиха Забранената зона с бодлива тел и военните старателно патрулираха – хищно обикаляха с БТР-и в търсене на мародери, но бурното десетилетие на 90-те лумна по-силно от реактора и отслаби границите на Зоната.
Тогава се и появиха първите нелегалници – опърпани алкохолици задигаха зимнината от мазетата в селата в покрайнините на Зоната, бягаха от полицейските коли, за да се върнат седмица по-късно, да ги заловят и да получат своята съвсем не условна присъда. Чернобилският край беше превзет от авантюристи, бездомници, дезертьори, мародери и избягали затворници. Криеха се из селата месеци наред, гризяха гнили ябълки и си мечтаеха да преживеят тук всички несгоди на света. Зоната тогава наистина се превърна в онова опасно място, за което сега пише жълтата преса.
Намираха се и хипита. Във вестниците от време на време се мярваше по нещо за децата на цветята – те се смееха и се къпеха в реките, полицията ги хващаше и гонеше надалеч със строги заповеди: „никога повече“, „никога отново“. Столичните хулигани също се отбиваха – да мародерстват стенни часовници в Припят и да ги пробутват на Андриивския спуск[3]. Тогава все още се друсаха и мъкнеха пищови със себе си. След това изчезнаха – превърнаха се в пепел във вихъра на винтидж драйва и станаха напълно нормални семейни хора: собственици на дребен бизнес и любящи бащи на тия, които сега ви осират фийда със снимки на закуските си.
Имаше и самотници – те не оставяха следи и пиеха хубав коняк. Ловяха риба в реките само заради слънцето в ясното небе – не им дремеше, че тук никой не живее и че може да ги хванат. И ето че израсна поколението от връстници на Аварията. За тях Зоната се превърна в място на спокойствие, където времето е спряло.
Аз съм един от тях.
[1] Полесие, укр. Полісся. Историко-етнографски и природногеографски регион, разположен основно на територията на Северна Украйна и Южна Беларус, а също Източна Полша и Западна Русия. Районът е горист и блатист, характеризира се с висока влажност, ниска гъстота на населението и слаба урбанизираност. – Бел. прев.
[2] Според Откровение 8: 10-11 това е названието на голяма звезда, която гори като светило и пада върху една трета част от реките и водните извори, те се превръщат в пелин и много човеци измират от водите, защото те са станали горчиви. На украински думата „чорнòбиль“, както е названието на града, известен в България като Чернобил, означава ʻпелин’. – Бел. прев.
[3] Красива пешеходна павирана улица в центъра на Киев, посещавана от много туристи, където се продават предмети на изкуството и занаятите. – Бел. прев.
Книгата се издава с подкрепата на програма „Творческа Европа“ от Издателство „Парадокс“