Еротиката като сила
Съществуват различни видове енергии – изявени и неизявени, съзнавани и несъзнавани.
Еротиката е източник във всеки един от нас, която е залегнала в един дълбок и духовен женски план, здраво вкоренен в силата на нашите неизразими и неизползваеми усещания. За да се увековечи еротиката, всяко потискане трябва да изопачи или да поквари тези разнообразни източници на сила, а това, в културата на потискането, може да създаде енергия за промяна. В западното общество ни учеха да се съмняваме в този източник, като го обезценяваме или злоупотребяваме с него. От една страна, външната еротика се окуражаваше като белег за женско отрицателно качество, а от друга – жените бяха създадени да страдат и да се чувстват хем достойни за презрение, хем да се съмняват в добродетелността и нейното съществуване.
Малка е крачката от тук до погрешното схващане, че само чрез потискане на еротичното в нашия живот и съзнание жените могат да бъдат истински силни. Но тази сила е илюзорна, тя е моделирана в контекста на мъжкия модел за сила.
Като жени, ние трябва да опознаем тази енергия, която се надига от дълбините на нашето ирационално съзнание. През целия си живот ние бяхме заплашени от мъжкия свят, който цени дълбочината на чувствата дотолкова, доколкото да задържи жената наоколо и да я накара да му служи, но който се страхува от същата тази дълбочина твърде много, за да изследва нейните възможности.
Така жените са били държани на дистанция, на по-ниско ниво, за да бъдат психически експлоатирани, както по същия начин мравките изяждат колонии листни въшки, за да осигурят жизнено важни вещества за своите господари.
Но еротиката дава възможност за самозареждане, както и провокативна сила на жената, която не се страхува да разбули и открие себе си, нито пък да се подхлъзне по тезата, че чувствата са достатъчни.
Еротиката доста често е била погрешно назовавана от страна на мъжете и използвана срещу жената. Тя се е превърнала в объркващо ги, в маловажното психотично-деформиращото усещане.
По тази причина ние често заобикаляме проучването и изследването на еротичното като източник на енергия и информация, обърквайки го често с неговата пълна противоположност – порнографията. Но порнографията е директно отричане на еротичната сила, тъй като тя по същество представлява потискане на истинското чувство. Порнографията акцентува на усещанията без чувства.
Еротиката е мярката между наченките на нашето самоосъзнаване и хаоса на нашите все по-силни чувства. Тя е вътрешното усещане за удовлетворение, което, ако веднъж сме изпитали, ще можем да го инспирираме отново.
За да изпитаме пълнотата на тази дълбочина от чувства и за да разпознаем нейната сила, от уважение и самоуважение ние трябва да изискваме не по-малко и от нас самите. Никак не е лесно да изискаш най-доброто от себе си, от своя живот и работа.
Да насърчиш превъзходството, означава да прескочиш отвъд установената посредственост в нашето общество. Да се отдадеш на страха от чувствата и да работиш до припадък е лукс, който само неинициативните могат да си позволят, а неинициативни са тези, които не желаят да ръководят съдбата си.
Тази вътрешна потребност към съвършенство, която възприемаме от еротиката, не трябва да се превръща в погрешното разбиране да изискваме непосилното от себе си и от околните. Такова изискване осакатява всеки в процеса.
За еротиката е важно не само това, което правим, а и това колко полезни ще се почувстваме от този акт.
Веднъж уцелили степента, до която сме способни да изпитаме това чувство на удовлетворение и пълноценност, ние можем да наблюдаваме как някои от нашите разнообразни житейски усилия ни доближават до това усещане за пълнота.
Цената на всяко нещо, което правим, е да превърнем живота си и този на нашите деца в пълноценно изживяване, изпълнено с повече житейски възможности.
Безспорно: жената – силна по този начин – е опасна.
Липсата на интерес към корените на еротиката и на еротичното удовлетворение от работата ни се усеща в недоволството и в неудовлетворението от повечето неща, които вършим. Например – колко често ние наистина обичаме това, което правим, колко пъти сме удовлетворени от работата си, дори и тя да е особено трудна?
Основната заплаха от всяка система, която дефинира доброто по-скоро като придобивка, отколкото като човешка необходимост, или която свежда човешките нужди до изключителността на психичните и емоционалните компоненти на тези нужди е, че тя лишава нашата работоспособност от еротичната ѝ стойност, сила и енергия, от нейния жизнен порив и пълнота. Такава система принизява нашата работа до изопачаване на необходимостите, до едно задължение, до едно обикновено припечелване на хляба. Така ние обричаме на незачитане себе си и тези, които обичаме. Това е равносилно да ослепиш художника, а след това да го накараш да усъвършенства своето изкуство и да изпитва удоволствие от акта на рисуване.
Като жени ние изпитваме необходимостта да изследваме възможностите и пътищата, чрез които нашият свят може истински да се преобрази. Говоря за необходимостта от повторно оценяване на всички аспекти на нашия живот и работа и за това какво можем да извлечем като полза от тях и да се възвисим.
Самата дума „еротично“ произлиза от гръцката дума „Ерос“, което означава „въплъщение на любовта“ във всички нейни аспекти– родена от Хаос и въплъщаваща съзидателната сила на хармонията. Когато говоря за еротичното, говоря за него като за изтъкване на силата за живот на жените, за правото на съзидателна енергия, знанията за която, както и нейната употреба, преоткриваме днес в нашия език и история, в начина, по който говорим, танцуваме, обичаме – начина, по който живеем.
Съществуват многобройни опити да се приравняват еротиката и порнографията – два напълно противоположни случая на употреба на сексуалността. Заради тези опити е станало модерно да се разделя духовното (психично и емоционално) от рационалното, да гледаме на тях като на противоположности. Как си представяте всъщност поета-революционер – като мечтателен контрабандист на оръжие? По същия начин ние се опитваме да разделим духовното от еротичното и следователно омаловажаваме духовността до един свят на потиснати чувства – света на аскета, който не се стреми към нищо. Но единствено истината е меродавна, защото позицията на аскета се базира на страха и на мрачната пасивност. Строгото въздържание на аскета се превръща в идея-фикс, която не е следствие от самодисциплина, а от саможертва.
Разделението между духовното и рационалното също е фалшиво. То е следствие от нашите недостатъчни знания за еротичното. Защото мостът, който ги свързва, е създаден от еротичното, чувственото – това са онези най-дълбоки, най-силни, най-чувствени физически, емоционални и психически прояви на това, което споделяме – страстите на любовта в нейното най-дълбоко значение.
Под повърхността разглежданата фраза „струва ми се правилно“, каквото и да означава, превръща силата на еротичното в истинско знание и това е първата и най-трудна стъпка към някакво разбирателство.
А разбирателството е само средство, помощник, който само подпомага или по-точно – пояснява това вродено знание. Еротичното е родителят или възпитателят на цялото ни задълбочено знание.
Еротичното според мен функционира по няколко начина − първият от които се изразява в получаване на силата, произлизаща от съкровеното споделяне на всяко занимание с друга личност. Споделяне на удоволствия – независимо дали са физически, психически, емоционални, или интелектуални. Еротичното изгражда мост между тези, които го споделят. Това може да бъде основата за разбирателството, което все още не съществува, както и средство да се предпазим от заплахата от порочно разединение.
Друг важен начин, по който действа еротичната връзка, е откритото и смело изтъкване на моята способност да изпитвам удоволствие. Начинът, по който тялото ми чувства музиката и се движи по нея, вслушвайки се в нейните дълбинни ритми, така че всяко ново нещо, което мога да почувствам се превръща за мен в еротично изживяване. Това се отнася за всичко – независимо дали танцувам, сглобявам лавица, пиша стихове, или просто размишлявам.
Тази споделена връзка със себе си е мярка за удоволствието, което знам, че мога да изживея, нещо, което ми напомня за способността ми да чувствам. И това дълбоко и незаменимо знание за моята способност за удоволствия започва да изисква моят живот да бъде изживян със съзнанието, че това задоволяване е възможно, без то да се нарича страх, Господ или пък задгробен живот.
Това е една от причините, поради които се страхуваме от еротичното и толкова често се сещаме за него само в спалнята и не го свързваме с нищо друго в живота си. Нека поне веднъж да започнем да чувстваме дълбоко всички аспекти на живота, да започнем да изискваме от себе си и от тези, които живеят около нас, да живеем в съгласие с това удоволствие, за което със сигурност знаем, че можем да изживеем.
Нашето еротично знание ни дава правото – то се превръща в бленда, през която изучаваме всички аспекти на нашето съществуване, кара ни да оценяваме всички аспекти на нашето съществуване, кара ни справедливо да оценяваме тези аспекти според тяхното значение за живота ни. И това е сериозна отговорност, която излиза от всеки един от нас – да не се примиряваме с удобното, фалшивото, нормалното, очакваното, дори и със сигурността.
По време на Втората световна война купувахме запечатани пликчета, пълни с безцветен маргарин, а вътре имаше малко топче с боя, жълта като топаз. Оставяхме маргарина да омекне, а след това топчето с жълта боя оцветяваше меката бяла маса маргарин. След това внимателно го мачкахме между пръстите си, докато се оцвети целият.
По същия начин еротиката извира и оцветява живота ни с енергия, която придава сила на всичките ни преживявания. Възпитани сме да се страхуваме от най-съкровените си желания. Но страхът от тях ги кара да изглеждат неимоверно властни, защото, когато потискаш истината, тя става непоносима. Страхът, че не можем да превъзмогнем изкривените си желания, ни прави послушни, покорни и податливи и ни кара да приемаме потисничеството. Когато се подчиняваме на външни заповеди, имам предвид, когато не се вслушваме във вътрешните си нужди и не обръщаме внимание на чувствата си, тогава животът ни се ограничава от външни форми и ние се подчиняваме на структура, която няма нищо общо с човешкото, индивидуалното у всеки един от нас.
Но когато живеем ориентирани отвътре навън, във властта на еротичните си чувства и позволяваме на тази власт да доминира над действията ни в заобикалящия свят, тогава започваме да се чувстваме отговорни към себе си. Когато започнем да разпознаваме и най-дълбоките си чувства, ние започваме да се поддаваме и сме доволни от страданието и себеотрицанието, които често ни изглеждат единствената алтернатива в обществото, в което живеем. Действията ни срещу потисничеството се превръщат в мотивирани действия и идват, естествено, от вътрешните ни усещания.
Все по-малко склонна съм да приема безвластието или другите състояния в живота, които не са ми присъщи: примирение, отчаяние, самоубийство, депресия, себеотричане…
Все пак съществува йерархия и разлика между това да боядисваш оградата в задния двор и да напишеш стихотворение, но разликата е само в количеството. За мен няма разлика между това да напиша хубаво стихотворение и да се приближа към жената, която обичам.
Това ми напомня за последното значение на еротичното – да споделяме властта на чувствата си един към друг е различно от това да използваме взаимните си чувства. Когато гледаме на нещата от висотата на опита си, ние по-скоро използваме, отколкото споделяме чувствата на другите. А да използваш нещо без съгласието на друг е равносилно на злоупотреба. За да могат да бъдат използвани пълноценно еротичните чувства, те първо трябва да бъдат разпознати добре. Нуждата да споделим дълбоките си чувства е напълно човешка. Но в европейско-американските традиции има случаи, когато тези чувства са забранени или пък се назовават по друг начин – религия, истерия.
Това наричане на нещата с други имена води до изкривени представи, а пък те от своя страна – до порнография и оскверняване, до злоупотреба с чувствата.
Когато отвръщаме поглед от значимостта на еротиката, ние не споделяме радостта си от нея и не правим връзка между нашите прилики и разлики.
Заклеймяването на чувствата, колкото и удобно да е, означава, че се отричаме от много важна част от живота си и се принизяваме до порнографията, злоупотребата и абсурда.
Еротиката не е нещо второстепенно. Като негърка-феминистка, аз изпитвам особени чувства и проявявам разбиране към тези мои сестри, с които съм танцувала, играла и дори съм се борила. Тези чувства не се споделят от жени, чиито чувства продължават да живеят под изключително мъжката евро-американска традиция. Когато се опитах да се адаптирам към този начин на живот, за мен това се оказа невъзможно.
Едва сега откривам, че все повече жени са достатъчно смели, за да рискуват и да споделят чувствата си, без да се колебаят.
Еротиката в живота ни може да ни осигури енергия, за да променим нашия свят из основи, а не просто да променяме героите в една и съща пиеса. Защото ние не само се докосваме до нашия най-дълбок, съзидателен източник, но и утвърждаваме себе си в едно расистко, патриархално и антиеротично общество.
Превод от английски: Мариана Борисова