Ида Андрей Даниел: на 12 октомври 1977 в 11:30 преди обяд в София, после на 11 ноември 1994 в Литературен вестник, а около Коледа 1996 в Пловдив „Дантелени разни парчета“, понякога зелена коса/ винаги тигър с цип/ непостоянно разбълникваща се разнородна кръв/ често наблюдателно любопитство/ и така нататък.
Бел. гл. ред.: Ида е публикувала в „Ах, Мария & приятели“ бр.2/1995, както и няколко дантелени… превода от гръцки и английски, книгата ѝ е издадена от ИК „Жанет-45“, Пловдив. То Νέο Κύμα, Тhe new wave на „Ах, Мария“.
Ида Даниел
НЕ Е ДОБИЛО
* * *
Не добило приличие още
мойто подземно влечение
Не е посегнала към таваните също
мойта глава неулегнала
Не съм се отпила до дъното мощно
сред тези дълги стъкла всеполезни
Но дълго
оглеждам откликнала
съизживяните погледи
на всички мъжòве наоколо
макар че си тръгвам разбързана
без да запомням докрая
как съм закрачила.
* * *
Мухите са две
щом едната жужи тук при лампата
и щом друга една си разбива главата в прозореца.
И са тлъсти
понеже тя тежко жужи не изгаря
и понеже оная така и не се уморява.
И вече ги няма
щом звук не отеква и сянка
и щом от стъклото не духа нощта.
А мен все още ме избива на дрямка.
* * *
Течна е мисълта ми
и охлювнослузесто се полепва по пътя
А щом до човек се докосне подскача
Някой след мен да върви
само старите мисли ще среща
И никак себе си в тях
Някой отпред ще ощипе носа ми
да отстъпи встрани
и промени ми маршрута
Ще умра от гъдел и вода във ушите.
* * *
стрит индийстващ прах
да помиришат твойте устни се надявам.
парфюмен гъдел да подуши твойто осезание.
мляко по резеца на устата ми да пийнеш тънко
белезникаво
прозрачно
капнал да заспиш в съня на длан.