Мария Вирхов – Джой: Родена 1969 г. в Ямбол. Автор на книгата „Жълта поезия“, „Хермес“, Пловдив, 1996., издадена с конкурс на „Литературен форум“. Не работи. Превежда. Фенка на Ник Кейв.
Бел. гл. ред.: Маша (псевдоним?!, колегиално обръщение!) е готина, макар че живее в Ямбол (всъщност какво от това). Тази публикация-уникат ѝ е първа в „Ах, Мария“ (1999).
Мария Вирхов
ПАВЛЕ
Отделя се водата от реката
Пустиня пие златния ми извор
В корема ми стърчи забит предател
Задейства се когато си поиска
Като ревнив съсед в обител гладна
Зазижда всеки ход и всякой изход
Оставя само дупките в тавана
А чух наскоро – бил си срещнал ангел
Опитомил си синята му птица
Кажи ми Павле твоят ангел
Дали си няма черна кукувица?
ПЪРВА КРЪВ
Луцифер вече пропъжда нощта
Гърчи постеля
Колкото бързо кънти ми кръвта
Някой ме стреля
Слюнката люта оловно блести
Впива в очите ми диви очи
Все едно вятърът – обръч свисти
Луцифер пее
Колкото бързо кръвта ми кънти
Толкова бързо изтича шурти
Аз съм последен след мен
Плисва неделя
ЕДВАМ – ЕДВАМ
Баща ми бе гмурец, а мама стрида
Едвам ли бях упадала дотам
Когато бях бездънна риба скитах
Котак да бях да бутах керемиди
Да бях поне кузина Немезида
Но не!
Аз съм безгърбата камила
И влача ноги из спаначената нива
Без трън в устата туарег да стана
И псето да ръмжи подир кервана
ИЗХОД
Отруден давай дяволе за трима
Отдавай се и не подбирай хич
Тогава по-добрата ти полвина
Ще те извърне в изоларен пич
По пичовски грамотно ще ти тръгне
Един до вчера недресиран ден
Ти смело яхай неговата биба
Додето закукукаш къс от мен
Оттам – назад към златния корем
От който си излян глупако смешен!