Румен Баросов: роден съм на 7 октомври 1964 в Ловеч. Имам един брат, двама кръщелници и една дъщеря. Приятел или брат в Солун!? Още друг/и в Атина. Публикувах за първи път с името Румен Баросов през 1982 във в-к „Вит“, Плевен.
Бел. гл. ред.: Един от дванайсетимата основали през 1990 година „Ах, Мария“, списание за литература и други наслади. Негов главен редактор от 1992.
Румен Баросов
Гала
коледарят от твоите сънища
А.
събуди се, беше забравил дори
кога е легнал в огромното си легло,
празно като очи на котка, зъзнеща
до кофите с боклук, правиш се, че не я
забелязваш, отминаваш, срамежливо,
с крайчеца на окото си я проследяваш,
завиваш край кафетерията с циганските
песни, тъжни и брадясали те,
и уморени, и истински, като снимката
от плаката за новия филм на костас,
брегович бе, оня, с мустаците и брадата,
и дивите балкански коси, помниш ли го,
жена му, дето, спòмни си, нали, дето
всички я задиряха, приятелски, и аз
не мога да те забравя,
и бих искал само един миг, ако може
да е по-дълъг, да стоя така до теб,
да не помня нищо, да не
разказвам нищо, да посягам към чашата,
да извикам името ти, така нежно
към следобеда, ще повярваш ли, точно
такова, че е, че и властта, която имам,
и молитвите, които не казвам, са
невъзпитани, а песента Σ’ αγαπώ γιατί είσαι
ωραία, σ’ αγαπώ γιατί είσαι εσύ ще ме
преследва ден и нощ,
ден и нощ ще заспивам така до теб,
както ще се събуждам ден и нощ,
така до теб, и ще пея
Σ’ αγαπώ γιατί είσαι ωραία..
в.
бавна нощта,
гореща под чаршафите отдолу, гореща
под чаршафите отгоре, прегърни ме,
под замаяните покриви на мълчанието
затворени прозорците, драскотина
по видимата ти душа, тялото,
благодаря ти, панос, уморени
конете, спират със запотени хълбоци,
с едното си око влюбени в топлийката луна,
каква красива фраза,
благодаря ти,
в един друг сън след това
голи момичета видях да слизат
по вълните и разбрах,
че ще има пълнолуние и рибите
ще украсяват студената нощ
като свещници от сребро и коприна,
така нежна, като мен..
г.
зърното пада на пода,
чардаци, врати и олово в краката, смъртта
не познава милост, детството
не познава обречеността, тук няма
влакове, завръщането, пътуването
са достатъчни: не забравят,
няма религия, която да те успокои, няма
радост, блажени ония, които не очакват,
времето безплодно, занимава те
безкрайното освобождаване, тялото
без граници, по-скоро да върна часовника
назад, помисли, една китара, две черни
птици повика, три влюбвания в сърцето си
скри, вратите отворени, чашите, и те две,
празни, за любовта не каза нищо,
каталиго стин смолян, така онази,
границата, приятелската бе, ще я
изнасиля, друг път: боровете израстват
в дворовете ни, винаги внимателно, никога
не забравям колко огромна е
празнотата и природата колко е освирепяла,
как човекът не разбира докога
ще издържи, ще бъде обвързан с къщата си,
но няма да знае как се влиза през вратата,
как се излиза също, кой наглежда
животните му и кой си брои парите
отсреща, ако мога да те гледам, каза,
ще разбера откъде идва тази деликатна
мекота, една пендара за теб, тази
томителна забрава да повтарям името ти
и, господи, каква самота,
колко страшен съдът на тези момичета,
които идват за малко, как се вкопчват
в малкото и как се страхуват,
ако късметът ги подмине, колко излъгани те,
подпитват, дали може това море да
пресъхне, тази сол да изтлее така,
както корабите се носят, или вълните
ги носят в ръцете си, така ще нося и аз
в джоба си шепа пръст и шепа сребро,
не толкова сребролюбец да бъда, колкото
и да се надява човекът, старае се
да я нарече: обладана, така и не се разбра
колко дълго ще трае откриването,
замълчаването също, безобидната власт
да владееш сърцето, да откриваш в
голотата и срамното безумие, обезумяването,
страстта, да откраднеш, да имаш, да
забраниш, да отнемеш от сестра си,
антипатична в другия край на масата, но
красива в другия край на масата,
но така далечна, така
далечна..
д.
вледеняващи ветрове,
които издувате платната на желанието,
ще видя ли някога усмихнато лицето ви,
и кой ви води, и кой ви издига между мрака
и светлината, забравете, че съществуват
страхове, забравете, че има ревност, никога
няма да бъдете по-близо: да откриеш
любовта или да забравиш, че не обичаш,
ще те направят затворник, но внимавай,
колко нежна е решетката на едното,
колко трагична е веригата на другото,
заслужава си да опиташ и няма
да бъдеш първият, и няма да плачеш, ако
останеш закован за тази стена, която
не разруши дори гръцката азбука,
нито водата я удави, която благославя
всичко, амин, трудно е да го понесеш, но
трижди по-трудно е да седиш отстрани,
там, покрай теб, да минават момичетата,
девствени и изгревите, уплашени, и
мечтаните и омайващи залези, и от това
няма по-грозно наказание (дори да си пикал
в кладенец) от съдбата, да се отдадеш
на ужаса, да те погълнат страшните,
безкомпромисно беззъби, но затова и уродливи
чудовища, каквито разумът ражда, и
нито гоя (мир на похотта му!), нито
коларят с колесницата на небето: светлина,
могат да те спасят, защото онези окови
в твоите крайници, като пирони впити,
чуй ги как звънят, чуй ги как нямат скъсване,
ако удариш с тях по земята, ще израстнат:
един месец октомври по-високо,
седемнайсет пламъка неизбежни,
и деветдесет и три мравки да лазят
по кожата, и ръката му беше гневна,
и гневът му раждаше красотата
да обичаш..
е.
две барманки, една луна, зад
храстите двама се целуват, единият
пуши от време на време, в огънчето му
скрити като в мравуняк: една усмивка,
една надежда, две влюбвания, влюбеният
страда, излиза на балкона, гледа..
ж.
тя имаше две тела, с едното
ме обичаше, с едното ме приспиваше,
знаеше, че едното ми принадлежи,
с другото лежеше до мен,
гледаше в тавана и пушеше, мислеше си,
че така е по-секси, мислеше си,
че може да ме излъже, може да излезе
в топлата нощ сама,
както се случва вече осми ден..