ВИБРАЦИИТЕ НА ДЖУФКАТА
Пясъкът ѝ е невероятен. Ведър е ликът ѝ, а всеки лист от алеята с дървесата ѝ е прикован. Отвъд спермацета на своя кабриолет небето ѝ заприлича на око-пулсиращ възел и без усилие, и без юзди заедно с нас се завръща кроящият далечните убийства. Градината отнася следите ни към западната длан на набъбналия път и малкият фитил неугасимо плаче превит над ледниците на униние, над ледници безплодни, над ледници съпоставяни с несправедливото стягане на коварния катапулт. Никое шествие не отеква, а забравата оплакваща овалните раковини проядени от вълните трае колкото козни в черупката на системното
изрисуване на гръдта.
ЗАПЪЛВАНЕ НА ТОВАРЕН ПАРАХОД
Също като водите на съдебни заседатели бе смутено безметежието на очите ѝ но в крайна сметка взорът надделя и се понесе в лазура на сводестия ѝ сън както муха политва от носа на спящо дете в глъчката на многосветна тишина. Тогава блюстителите на закона се събраха и веднъж завинаги решиха да убият тишината, а точно на същото място да поставят статуята на безметежната тишина на погледа ѝ тъй като младата жена държеше взора си в ръце като
чудотворна змия.
ЗАБУТАНО В ДЪНОТО НА ЧЕКМЕДЖЕТО
…повя вторият мистрал. Подскачането на тънкоизработената четка успешно се справи с мен. Тропически уют но претворен в присъствие на пламтящи свидетели бе вписан окончателно в протоколите на гигантомахията срещу нищожната цена от една почетна одалиска. По нозете ѝ блестяха гривни по лицето ѝ сълзи върху гърдите ѝ три капки. По-красива гледка нито скитникът евреин нито образцовата гилдийна държава от миналото бяха срещали някога тъй като нишките овързващи нозете ѝ не съществуваха а гвоздеите не бяха предварително премислени. Системата не изкристализира. Само бе дадена по-голяма свобода на свободните а болката на търгаша от вчерашните оргии угасна.
СВЕТЛИНА ВЪРХУ КИТ
Първоначалният образ на жената бе сплитането на шиите на два динозавъра. Оттогава времената се промениха и жената промени формата си. Стана по-дребна по-обтекаема по-хармонична с двумачтовите (в някои страни тримачтови) кораби които плуват над бедите на борбата за къшей хляб. Самата тя плава върху люспите на гълъб с едрокалибрени цилиндри. Времената се менят а жената на нашето време прилича на бездна на искра.
ВРЕМЕ
Тя разтвори гърдите си като ветрило и легна в часа когато се възправят легендите на най-мрачните градове. Само една челюст изтрака и сегашното завинаги изчезна. Във прежните му стъпки остана нещо от нещото друго. Нощта
отнесе останалите клони, а в корена на дървото остана само пепел.
Превод от гръцки Достена Ангелова-Лаверн
ЗВЪНЦИТЕ НА ФРЕГАТАТА
Първата редица изчезна. На нейно място след изминаването на трийсет и две минути изникна същият ни сън с нас самите скрити сред синкавия му листак. След две години излязохме отново от литургията на която присъстваха и крилете на жените ни, а жените ни високи (сега по-високи отпреди) и с нежни почти лигави весла в ръце дойдоха щателно да ни пресеят. Беше утро. Утринта бързо се превърна във вечер, но вечер елегантна, при все че носеше доспехи и ни напъти. Едва тогава седемгодишният заек изскочи от косите на вселената
и видяхме към нас да тича първата ни редица с три звезди на шията.
ПОЛЕЗНОСТТА НА ВЕЧЕРТА
Студеното око на примирието не е закриляно от кристалите. Само розите се скланят уморени над чертежите на приятелството кога със сълза кога с усмивка вплетена в усмивката на оскъдната паланка. Естествено скрипци се възцаряват вместо бояджийници в душите на новите чаши на жълтопясъчно крайбрежие а над бялото си покривало една жена за щастие събудена разтрошава последните орехи на нощта. Събрани всички останали отломки не стигнаха за да бъде построен двуетажният конак както подобаваше и както го желаеха защото в края му чудодействаше многоплодното дръвче на чернокожата.
ИЛЮЗОРНОСТ
Никаква прокопсия. Навсякъде пепел. Навсякъде убийства. Всеки ден води подире си друг и постепенно залогът на ваксаджийниците се изчерпва. Малцина храбри следовници дерат мишци и държат големи чадъри пред млечни огледала. Младите жени останали вкопани в следите си оплождат сенките им. Две самодиви се задъхват. Един пресечен конус упорства. Космите на главата му
се оказаха свършени факти.
ПРИСЪСТВИЕ НА АНГЕЛИ В ПАРНА МАШИНА
Когато с тежестта на вятъра, повличащ отпадъци сред нозете на майките тръбата на падащата звезда прогласи последните заповеди на богочовеците гордо се надигна звукът и с гъвкавостта на съвършена механична прецизност повлече щастието към морята на непомерен прилив. Тогава се случи дихателните отверстия да изпуснат струя и всички китове обърнаха корем нагоре и бяха потопени с целия си екипаж и пътници прежните трупове в полза на възраждането на щастието в полза на сбъдването на екстремността в полза на мира в полза на очернянето в полза на лъсването на истината в полза на тържеството на розите и на магическия паяк в години на радост за века на
голямото подхлъзване на вълните върху застиналите кораби.
ХАРМОНИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ ПРИЛИЧА НА ВСЕНАРОДНО УВЕСЕЛЕНИЕ
Ракетата пръсна спермата си и тогава продължи бученето на плаващите вили. Вътре в скрития водоем една капка застана на гърдата на младо момиче заето с грижи по копринените плодове на своята леност. Мария се казваше и на левия ѝ крак висеше гущер разнобагрен безок и с двойна опашка. Когато скалата на която бе застанала се разпадна като валма дим се изпари и капката която се отрони от гърдите ѝ разцъфна и оттогава на мястото ѝ остана недовършено бадемово дърво.
Превод от гръцки Достена Ангелова-Лаверн
ИЗТЪРВАНЕТО НА НИШКАТА
Забавлението на девиците в сърцето ни и траурът на жълтите вълни трае във всяко наше мехурче. Въпреки това траурът ще изчезне и от нишките на най-съществения час ще се надигнат мишците ни за окончателното надмогване на забавите на девиците и на равнопоставените двойки. Тогава прогнилият скрипец завинаги ще падне а тъпият му звук ще се надигне както се надига главата на шевна машина или главата на овен чифтосващ се сред алея с дървета.
ШПОРИТЕ НА МОМИЧЕТАТА И НАПОРЪТ НА ВОДИТЕ
Значението на железните лостове достигна апогея си след преминаването на гризачите. Никой плаващ град не е бил повече определен от полюшването на началното възпламеняване. Целувките се сипят на голо върху гръдта и когато преминават яребиците и когато преминават конете на размишленията и на кладенците. Фарисеите умряха. Вдлъбнатото чуруликане няма да се похаби. Гъсталакът и кристалите принадлежат и на нас и на девиците. Напяват тук и най-личните жени. Двуостри бордюрите на годините създават боздуганите. Хоризонталната дума не бе отровена. Всичко съществува и драгоценните връзки на всемира неизменно наблюдават всичко.
ЛЪСКАВ КАЛЪФ
С бистър поглед но и с множествено дръзновение приехме право в гърдите отблясъка на един гняв. Без ограничение. Целувката, която дадохме ни я отнесе виелицата и изкоренени крещяхме в тревата на нощта по време на обхода на часовоя. Кражбата на целувката ни дари с неподозирана ревност но истината се възцари и ни бе отредена. Сега и самата виелица кръжи сред истината ни с миро и плодове освежава гъстотата на птиците в гръдта ни. Жадуваните цветя красят с многообразие спокойствието на протеженията на сърцето ни и множат верните орди на годините които ни принадлежат.
Превод от гръцки Достена Ангелова-Лаверн
ΧΕΙΜΕΡΙΝΑ ΣΤΑΦΥΛΙΑ
Της πήραν τα παιχνίδια και τον εραστή της. Έσκυψε λοιπόν το κεφάλι και παρ’ ολίγον να πεθάνη. Μα τα δεκατρία ριζικά της σαν τα δεκατέσσερά της χρόνια εσπάθισαν την φευγαλέα συμφορά. Κανείς δεν μίλησε. Κανείς δεν έτρεξε να την προστατεύση κατά των υπερποντίων καρχαριών που την είχαν ήδη ματιάζει όπως ματιάξει η μυίγα ένα διαμάντι μια χώρα μαγεμένη. Κι’ έτσι ξεχάστηκε ανηλεώς αυτή η ιστορία όπως συμβαίνει κάθε φορά που ξεχνιέται από τον δασοφύλακα το αστροπελέκι του στο δάσος.
ЗИМНО ГРОЗДЕ
Отнеха ѝ играчките, отнеха ѝ любимия. Тогава тя наклони глава и за малко не умря. Но нейните тринадесет орисници и четиринадесетте ѝ години пронизаха беглото нещастие. Никой не проговори. Никой не се спусна да я защити от задморските акули, които вече я бяха взели на око, както и мухата – един брилянт в някоя омагьосана страна. Така бе забравена безмилостно тази история, както се случва винаги когато лесничеят забрави светкавицата си в гората.
Превод от гръцки Стефан Гечев
ЗИМНО ГРОЗДЕ
Изтръгнаха ѝ играчките и изгората. Клюмна и без малко да умре. Но тринайсетте щастливи звезди и четиринайсетте ѝ години пронизаха мимолетното нещастие. Никой не проговори. Никой не се втурна да я спасява от презокеанските акули които вече я бяха хипнотизирали както мухата един диамант една омагьосана страна. Така безжалостно тази история бе забравена както се случва винаги когато горският забрави мълнията си в гората.
Превод от гръцки Достена Ангелова-Лаверн
ИСФАХАН
Свирепа буря покри страната. Ревящи скали се сгромолясваха върху разлати езера и страдающата риба се довлече до спирката на отшелниците. Там не се намери никаква помощ, защото блеенето на мегалозаврите разпръсна пърполенето ѝ и оттук и оттам а гъбите премълчаха действителните събития в кръжащото отгоре сватбено шествие на въздишките на нова планета. След това нищо вече нямаше същото значение. Тишината не съществуваше като реална субстанция. Гибелта бе обуздавана от яки въжета. Слепоочията на мъртъвците разцъфваха. Малкото гълъби бяха капнали тъй като езерната каша бе образувала проток в най-голямата теснина на преминаването им от хилядоусто поругаване потъпкани с тътнещия звук на безумство на майки и невръстни деца
по-мършави и от костиците на прилеп.
РАЗГРАФЕНИ БУТИЛКИ ВЪРХУ НЯКАКВО МЕТАЛНО ШИЛО
Денят бе сякаш кораб лек и мнозина помислиха че е понесъл на раменете си деня на завръщането. Първият от хора разстрои началото на псалма и оттам насетне стъклената софра потече към залеза. Ужасяващи са събитията на мига а страстта ни отвежда винаги отвъд пясъчните часовници. Ужасяващи са очите на девиците когато се удрят сред любовта насред купела на кръщението съвсем сред или почти сред лешоядите. Остават все пак рибите на възкресението лилиите на търговците ятаганите на мраморните преврати и най-сетне угрозата на върколака в равнината. Няма насищане скринът. Без всякаква полза е епопеята в кухините нито за нито против треперенето на клисаря когато отсича акростиха от дясното бедро на свещената коза. Дали затова очите му лъскаха безжалостно зелени. Дали затова урокът им ни го сервираха облещена скарида.
Превод от гръцки Достена Ангелова-Лаверн
ФРЕГАТА ВЪРХУ СТЕБЛО
На ръба на цитрусовата вечер триумфират гордите овни. Закопчават и откопчават кадифеното съкровище на колана си. Сеят лешници хващат фазани разнасят дрипи на драгоценен кичур дерат гърлата си в подкрепа на любовта под стъклени куполи.
От гръцки: Достена Ангелова-Лаверн
ЛЕГЕНДАРНО ЛОЖЕ
Течението на реката секна. Но равновесието в пейзажа бе така съгласувано че реката продължаваше да тече. През треволяка на нивята в посока към моста дето слънцето жулеше детелината белите гърди цветята които опират в прозрачните ризи призори девойките се привеждаха голи или почти голи да притискат и милват телата си в телата на цветните пъпки. Околовръстният път стана път на цял един град и реката която го разделя на шест прегръща часа в който пейзажът попадна в пръстите на провидението.
От гръцки: Достена Ангелова-Лаверн
РОЗИ НА ПРОЗОРЕЦА
Цел на живота ни не е мизерията. Съществуват неща безмерно по-красиви от това скулптурно присъствие на стародавния епос. Цел на живота ни е любовта. Цел на живота ни е безконечната наша материя. Цел на живота ни е да приемем щедро живота си и всяко наше желание навред и всякога отдадени на всеки пламенен порив на битието. Цел на живота ни е белязаният пергамент на съществуването ни.
От гръцки: Достена Ангелова-Лаверн
ПУХЪТ НА БЛАЖЕНСТВОТО
Паланката на румънската равнина ще достигне разцвет. Един ден в дворците ѝ ще поникнат платанови дървета които ще държат в ръце огнени мечове или накалени копия. Болният овен намерил днес подслон в катедралния ѝ храм ще бъде заменен от непрестанно съвокупяваща се жена а около централната улица осъдените по политически причини ще разиграват божествената драма на възкресението на една отрязана глава в музикален съпровод на челеста1.
ЕДНО ХУБАВО УТРО
Като море целуващо ръката на госпожица се метна гласът на съня ни. Триста джуджета обкръжиха ритуалното ни тайнство. Някои изпаднаха в амок но повечето изцедиха сърцата си и ги изядоха. Снощните листа падат и всички госпожици познали любовта пляскат с ръце и се пляскат по челата от обожание към нашия култ и все повече заприличват на нас както и ние все повече заприличваме на сините млечни жлези и на катарамите върху гърдите им.
ЛЪВОВЕ РЕВЯЩИ ВЪРХУ ГРЪДТА НА ДЕВИЦА
…залъгвани от вълните на висящия град приспиват страстта си към птиците и любовните тропари. Но стадото което обикна не изостави светлината ѝ. Грабна го и го запокити и след като се претвори дори откосът отново го положи край себе си. Един лъв се влюби в девицата и тогава подплашено стадото се раздели на две на три на четири и накрая на двайсет и пет и докато другите лъвове побиваха на кол мъченика на любовта се нахвърлиха върху нея и я погалиха с окървавените си криле. Многочасовият сън не се чу никога повече. Издигнати бяха прегради там където страстта остава занемяла а фъстъците които бедните деца събират приличат на бързи платноходки.
МАРОКАНСКА ДАМА
След объркването на крещящия ореол тя се вряза в покрайнините на езерото и държейки дългата си грива се опита да поеме бриза в обятията си. Не след дълго дъждец по-елегантен и от преподавателите в пансиони за благородни девици се съжали над нея и я обгърна отвсякъде. Гълъбът на смътното създание което я дебнеше падна възнак мъртъв в нозете и както движещата се тежест на вретено пропада извън съдбата. По-бавно се примъкна утринното листо за да се покае близо до драмата и възцарилото се чудо но недосегаемият концерт на струите и на сложните предимства на неустоимата любов на кичура към гърдите ѝ полегна тежко върху нея и помоли крака ѝ да го заблуди ведро без уюта
проблясващ в лявото ѝ око.
В ЗАМЯНА
Когато се появи навън по небивалото протежение на цитрата бе прекратено увеселението на овощните алеи с обикновените хора. Всички я пожелаха и цитрата я прикани. Но тя продължи сред дърветата и щом срещна развения кичур прегърна го сякаш шатра прегръща крехък клон и се загуби с него навътре дълбоко в листата. Няколко лъча само успяха да проникнат дълбоко в шубрака и когато се завърнаха разказаха за безспорната красота на позата ѝ. Мнозина не повярваха други се свлякоха на земята и даже калта почувства тръпката на листата върху гърдите си и по гръбначния си стълб от край до край. Когато се появи отново шест години по-късно младата жена приличаше на висока колона а на върха ѝ кацнаха три вплетени гълъба за да чакат червените рибки които играеха под мишците ѝ ала младата жена затвори очи и се скри зад колоната на която приличаше защото в нея се събудиха спомените от нейните петнайсет години които в присъствието ѝ пърхаха с криле в лилията на нейната поява и я упътваха към фунията на цитрата нежно и с любовта видна върху красивите кораби които се носеха по прохладните ѝ (а според други парещи) гърди.
Превод от гръцки Достена Ангелова-Лаверн
ЕДНА ЦЕЛОМЪДРЕНА ЖЕНА СТРУВА КОЛКОТО ТРИ ПТИЦИ А ЕДНА ЖЕНА ПРОСТО ЖЕНА СТРУВА КОЛКОТО ДЕСЕТКИ КОШУТИ
Гребането на веслата бе червеникаво. Семенната течност която порехме бе по-гъста и от водите на най-разгорещените празници затова пристигнахме несравнимо по-висши и като гребци и като проводници на нашето избавление. Сега ни засипват с възгласи „Да живей“ и вчерашните гъбички и никой не се глуми. По мишците ни разцъфват бадемови дръвчета а от очите ни се издигат и спускат стълбите на пурпурните мантии – ревностно и със себеотрицанието на еманципирани хора носталгично настроени по пар екселанс жената.
Превод от гръцки (на текстовете, които не са обозначени изрично) Здравка Михайлова
1 Вид малко пиано. – Бел. прев.