МАХ НА МАХОВИК
На Леонидас Ембирикос
О, презокеански параход, ти пееш и плаваш
Бяло е твоето туловище и жълти са комините ти
Омръзнаха ти застоялите води на пристаните
Ти който обикна далечните споради
Ти който развя най-високо знамената
Ти който плуваш безстрашно в опасните подмоли
Слава на теб, оставил се сирените да те омаят
Слава на теб, не побоял се никога от симплигадите.
О, презокеански параход, ти пееш и плаваш
В сиянието на морето с гларусите
А аз съм в твоята кабина, както ти си в моето сърце.
О, презокеански параход, ти пееш и плаваш
Морските бризове ни разпознаха и разпуснаха косите си
Притичват се и те и диплите им са плющящи
Едни са бели други пурпурни
Дипли на сърцебиене дипли на радост
На сгодените и на вече бракосъчетаните.
О, презокеански параход, ти пееш и плаваш
Гласове тук и китове по курса ти по-нататък
От трюмовете ти децата черпят блаженство
А от лика ти приликата с теб
И приличаш на онези, които ти и аз познаваме
Щом като знаем какво ще рече кит
И как риболовците проследяват рибните пасажи.
О, презокеански параход, ти пееш и плаваш
Отстъпват онез, които тайно се глумят над тебе
Които търгуват с мрежите ти и поглъщат мас
Докато прекосяваш морските прерии
И пристигаш в пристанищата с пуха
И накитите на красивата русалка
Която още носи върху гърдите си твоите целувки.
О, презокеански параход, ти пееш и плаваш
Димът ти е пипало на предопределението
Разстила се в лазура и бухва
Като черните коси на сладострастна небесна девица
Като лиричен зов на мюезин
Когато носът проблясва сред вълните
Сякаш слово на Аллах върху устните на Пророка
Сякаш в десницата му святка безпогрешен меч.
О, презокеански параход, ти пееш и плаваш
В гънките дълбоки на бразди след оран
Искрящи подире ти като орбити на триумфа
Бразди на дефлориране дири на наслада тръпнещи
В зноя и във светилната или под звездите
Когато маховикът по-бързо се завърта и ти сееш
Пяна отдясно и отляво в тръпката на водите.
О, презокеански параход, ти пееш и плаваш
Струва ми се, нашите пътешествия съвпадат
Мисля че съм на теб подобен и ти на мене си подобен
Кръговете ни принадлежат на всемира
Родоначалници сме ний на поколения все още излюпващи се
Плаваме вървим напред без угризения
Тъкачници и фабрики сме ние
Равнини и морета и клубове
Където девойките се срещат с момците
А после изписват на небето словата
Армала Порана и Велма.
О, презокеански параход, ти пееш и плаваш
Неизменно в сърцата ни разцъфват ябълковите дръвчета
Със сладките си сокове и сенки
Под които идват да запладнят момите
За да вкусят любовта с нас
А след туй да видят пристаните
С високите камбанарии и кулите
Където понякога се качват, за да изсушат
Косите си живеещите на брега девици.
О, презокеански параход, ти пееш и плаваш
Бучат сирените на безкрайната ни радост
Със свистенето на вятъра от борд до борд
С птиците в мрежите на мачтите
С ехото на спомена като бинокъл
Който държа пред очите си и виждам
Да приближават островите и моретата
Да се отдалечават делфините и пъдпъдъците
Ний ловци на очарованието на съновиденията
На предназначението, движещо се напред неуловимо
Както неуловима е зората
Както неуловим е трепетът
Както неуловими са вълните
Както неуловима е пяната от корабите
И песните ни за жените които
любим.
Превод от гръцки Здравка Михайлова
Из „КРЕПОСТИТЕ НА ВЯТЪРА“
КАТО НЕДОВЪРШЕНА ТВОРБА
На Маракис
Опиянението на вълните е послание
Което мореплавателят отнася на своята любима
Спокойна нощ е кадифето на мълчанието
Сред звездите плъзгащи се покрай кърмата
За пътуването на мачтите за пътуването на колесниците
Такелаж на шхуна на колесничар
На колесница с четири коня препускаща към радостта
На цигански табори с момиченца
По-привлекателни дори от собствените им очи
Когато тръпнат в омарата на утрото.
ОВЕН
Гълъбите на трезвото шествие
Почукват с човки по стъклените вази
А под стъпките на шофьорите
Разцъфват червените цветя на съдебните заседатели
За сплотяването в храсталака
На отстъпчивото предразположение на криновете
Към кадифените ръкавици на въглекопачите
Когато пръскат плявата на лебедите.
ДВЕР
Дейността на жената е сияйна
Накити по лавиците като звезди
Вали прашец от карамфили
Разтварят се устни зажаднели
Да изпият думата, която ще разцъфне
В градини без телени огради
Но с блясъка на едномачтов кораб
Тласкан от четиресет гребци.
СЪБЛАЗЪН
Когато вълните блъскат люковете
На кораба пътуващ към Индиите
На палубата му стои смълчана
Загледана във вълните млада жена
Докато годеникът си играе с гърдите ѝ
Бъдещ тълкувател на езика на водните лилии
Из тайните ходници на Сингапур
Въпреки клопките на местните жители и легендите
На нощни птици и сутрешни вестници.
ДЪЖДОВАЛЕЖ
Леко шумолене като от конец в игла
Целува пръстите на привидението
На мъж обитаващ градина
Жънещ целувките и фъстъците
На несравним урожай
На еротичен урожай
На урожай дву-трикратен и всекидневен
Преди да е опрял о възела на времето.
ЕКОТ
Стъпките ни все още отекват
В жужащия от насекоми лес
С тежките капки мразовита слана
Стичащи се по листака на дърветата
И ето че в пещерите гръмва
Потреперването от всеки удар на секачите
Разреждащи с брадви стволовете
Стиснали в уста песните
Които са научили като деца
Играейки на криеница сред дърветата.
УТРИНЯ
Френетично, но неотклонно
Жребчето на деня се втурва
В пастта на пролетта и птиците струят светлина
С ведрина в гласа им
Като флейти отекващи във фауна
На шепа ангели изпаднали в екстаз
Като анемони изникващи
От венчелистчетата на насладата.
ПЛАТФОРМА
Купата стои в сумрака
В нея се скупчват легендите на местността
Косове на благослова на един баща
Разказват патилата на деня
А дъщерите му зорко
Охраняват делвите на сънищата
Които все още разрастват и умножават
Древните страдания на данаидите.
ПУКНАТИНА
Отново се дърлят соколите
И в гъстия клонак на леса
Бълнуват ветрове и се преплитат
С пелената на порутен град
Със стоманените стружки
Със старите рокли
Със стенанията на гръкляните
На непозната шепа борещи се хора.
ПОВЕЙ
На К. Ф.
Четиресет години и четиресет и пет дни
Преди да се разтворят полята и да бъдат изорани
Преди да избликнат от дълбоко спорадите1
И кораловите симплигади2 на островите
Преди в око да се превърне сгъстяването на мрака
И морските твари да сменят люспите си
Ти се появи права и неприкрито полугола
В невъобразим миг когато ни подмамваше
Девойче невръстно като изворна вода.
ПЯНА
Копнежите са минарета щръкнали
Проблясване на мюезина на върха им
Сигнални ракети на виковете на всемира
Светулки в чекмеджета на девойки
Обитаващи крайбрежни вили
Препускащи с велосипеди из градини
Голи полуголи облечени
В рокли с волани и ботинки
Блестящи денем и нощем
Както гръдта им в мига когато се гмуркат
В морската пяна.
НОЩНО РАЗСТОЯНИЕ
Кръговете на сънищата по улиците
И движещите се деца в съня им
Търсят пашата на стадата
Раздухват текущия миг
И принасят крилете на насладата
Във всеки удар на сърцето, във всяко целуване
На вълната непрекъснато галеща гнездото им
Шадравани всички шадравани всичко винаги е шадраван
В накалената белота на присъствието.
ПОВЕРИТЕЛНОСТ
С повея на вятъра в косите
На жената вихрено въртяща се в салона
Приемаща живота както дойде
С накити и с деца
Които я обожават и непрекъснато изричат името ѝ
И с мъжете вдигащи
Изправена десница към небето
В превъзходното биене на пулса им
Във вихъра на валса, който приближава
Гърдите им към женските гърди.
ПОНТОИРАКЛИЯ
Пътищата са пълни с пеперуди
Снежинки през лятото
Топли мъхести снежинки плуващи
Около цветовете в чиито вази
Пъпките изглеждат като целувки
Които вятърът дарява на анемоните
Така напосоки като пътник, който вижда
Каквото сварят да съзрат очите му
Внезапно платноходка с плющящо платно
Или венец от портокалови листенца
върху булчинско ложе тръпнещи
Най-напред бели, а после кървавочервени.
И ШУМКИТЕ НА ЗМИИТЕ
Вълна преодоляваща вечерните скали
Летните хотели ни викат
Зоват прасците на децата бели птици
И гърдите на госпожиците – вълни
С всички ласки на устните и дланите
На интуицията на трайната любов
От мига потопил в окрайнината
Най-веселия кораб на морето
Пръскайки ориз в най-сладки мигове
Прецеждайки морето през кърпата
На някоя тайна любов в мансардата
На последната къща.
Превод от гръцки Здравка Михайлова
Из „НЕЖНОСТТА НА ГЪРДИТЕ“
НА ПОСТ
Държим лица в ръцете си
И гледаме цветни пространства
Мислите ни стават раждат се
При всеки наш взор.
Не са разцъфнали напразно толкоз чудеса
Хубостта им е висок шубрак заплетен
Стиснал бъдното и нашия живот
Сред звездите.
ДЕВОЙКА
Домът шупва от радост
Като стомна пълна с мляко на припек
Едно момиче тайно на прозореца
Поднася гръд на гълъбите.
Пълни напращели са гърдите
С щръкнали зърна
Гълъбите ги засмукват
И изведнъж млякото прелива.
АНДРЕ БРЕТОН
Несравнима птицо на вселената
Кацнала като кристал на върха на високите
Хималаи
Бляскаво и сърцато и страстно
Насред скалата на твоята сеитба.
Героична птицо на вселената
Подобна на архангел и на лъв
Никога не степенувала илюзии
А извисила глас в лазура ясен.
Фанатична птицо на вселената
Яка в борбата и многоплодна в смисъла
Изправена между крилете си отваряш и затваряш
Винаги уверено око.
Превод от гръцки Здравка Михайлова
РЪКАТА
на Пол Елюар
Крясък пронизителен и все по-силно се оголва
Както стеблото на едно момиче под вятъра
Едно по едно отлитат листенцата му
В сиянието на роклята
Такава страст е невъзможно да изчезне вече
Остава в душите на роклите
В сините клепачи и в бялата блуза
Която за миг изглеждаше лазурна
Преди да се превърне в стенание
Превод от гръцки Яна Букова
БРЕГЪТ
на Димитрис Карапанос
Забравата се стели върху пясъка
И всички риби ще излязат да погалят
Русите ѝ къдри и гърдите ѝ
В синкавия шепот на свенливите вълни.
И ето че сега се трошат подпорите
И по забрадките цъфтят целувките
Които в мрака дават на момичетата
Тореадорите с жълтите плащове.
Превод от гръцки Яна Букова
В ЧАСА НА ПОКАЗАЛЕЦА
Бебета държат в ръце един хиподрум
Ситни капчици падат в слънцето
От меда се показа пророкът
Който ни съветваше да останем в треската
Просещи премрежени олекотявания.
Кога ли ще замина най-добрият фар
Да донесе една обида на сарафа
Една молитва в клетките на времето.
Превод от гръцки Яна Букова
МИГЛИТЕ
Притичват се винаги водите
Годините падат във водопадите
И повей стряска птиците.
Но градините не се ядосаха
Куршуми на радост свистят в листака
Ябълките са червени
И минувач откъсва няколко.
МАС
На Никос Енгонопулос
Везната се накланя там накъдето предпочитаме
Според тълкуването което ѝ придаваме
Всеки път когато печелим на зарове.
И ето че отново печелим
Щом като заровете се търкулнаха в корема на жена
На жена гола и заспала
На пясъка след като е плувала.
Както гласят легендите тази жена
Намазала голото си тяло с маста на плувците
Имала смелостта да прекоси сама
Море широко и издуто
От сладостни въздишки на сонм ангели.
БРЯГ
Стоим на брега като кейове
Ръцете ни прострени към небето
Свалят птиците
И повелите на пътниците.
Понякога една жена ни спира
Ако не се разсмее ще завали.
СТРЕЛИТЕ
Едно момиче в градина
Две жени в саксия
Три момичета в сърцето ми
Безусловно безпределно.
Длан върху стъкло
Длан върху гръд
Копче което се откопчава
Гръд която се разголва
Докато Стрелецът със стрелите
Свети високо в небето
Безусловно безпределно.
ИЗПЪКНАЛОСТ
Потапянето на гарвана в пространството
Повлича речните води
Търкалят се скалите във флаконите
А виното изменя същността си.
Ятата на бенгалските огньове в букетите
Мигновен прилив на спомени
Театър пълен с народ който скандира
Всеки спомен в омарата.
Превод от гръцки Здравка Михайлова
НАРАНЯВАНЕ
Днес се стопяват лястовиците
Какъв брутален бяс опиянява орачите на болката
Сега когато игрите на тигрите
Подсказват настроението на момента.
Ах, бедните лястовици
Топят се напразно в слънцето
В огъня който запалиха с ром
Обирачите на гробници.
Ах, бедните лястовици
Бъдещето им предсказа шепотът
На циганка с гърди разлюлени
Преди да падне слънцето в русите мрежи
На излезлите в открито риболовни кораби.
Превод от гръцки Яна Букова
Из „ПТИЦИТЕ НА ПРУТ“
(1935)
1
Телосложението на момичето с разпуснати коси
Предава ведрината
На екипажа на пътешествието.
2
Бликването на пожеланието
Плесникът на отминалото
Последователност от дрейфуващи кораби
В светли басейни с анемони.
3
Копията на природата
Пред плътта на конниците
Изпридат върху гърдите великата
Книга на неопетнената мания.
4
Свършекът е вечер
В тревите ѝ пространството се свива.
5
След красотата си
Стои и наблюдава почитателите си.
6
Вродена е склонността на голите хора
Видението на тишината прилича на кактуси
Стоящи пред пълен бокал.
7
Безгрижна карта
И празничен сюнгер
Отиват и се връщат с обтегнати лъкове.
8
Отиват си разсъдителните едногърби камили
Стъпките им са сушави паланки.
9
Сипката която ни очаква
Едновременно е и гроздоберач.
10
Ще хвана в мрежата си лодката
Която днес ще ме отнесе при теб.
11
Топлинното действие
Сега излъчва къдели.
12
Високите планини на плисъка
Кехлибарени коне
На дъното на торбичка.
13
Съществуват цветове, които приличат на ръце
Пръстите им опипват и ухаят.
14
Морето нашепва тайно и плува
Понякога се надига и вие
Но водите му винаги остават
Море на моретата.
15
Размислите на насладата са птици
Които порят въздуха ден и нощ.
16
Клепките ми са прозрачни завеси
Щом ги отворя виждам пред себе си каквото става
Щом ги затворя виждам пред себе си каквото копнея.
Превод от гръцки Здравка Михайлова
Из „ПРЕШЛЕНИТЕ НА ГРАДА“
ОРИОН
На Одисеас Елитис
Неопределеният сезон с неговите щъркели
Изплува над глетчерите и се носи на запад
Голи кристалите голи лястовиците в слънцето
Възпяват кръстопътя при спускането си
Откос на земята
Колчани на пролетта
Не лъкатушат ледовете без някаква надежда
Уютът на всеки глас съдържа целия му смисъл
Кил на връхлитането
С всемогъщите щъркели при спускането
Полярните отблясъци се възраждат в облаците
А от вчерашните сенки корди с кукички изтеглят рибите
Зеят небесата и пърхат буболечките
Този дял е на привидението
Не е нужно да се скрият гларусите
Изправени моряците опипват с поглед хоризонта
Ковчег се появи на Арарат
Самодива донася маслинова клонка
Между зъбите си държи пръстен
Пръстите ѝ притежават красноречие
Посланието ѝ пристига отдалеч
Трийсет години чакахме сред глетчерите
Засичането със сирената
Когато корабната свирка прозвуча
И сирената се появи подсмихвайки се
Несъмнено ни очакваше от сутринта
Когато думите бързат и гласът пристига
А щъркелите се реят в светлината му
Изгрев изгрев
Слънчев кил призори
Спускане на глетчерите
Сводът на всеки един ни изпълва с розов пух
Мнозина от нас пушат лули от черен корал
Други цигарета от морска пяна
А плющенето на нашето сближаване
Напомня името на прастар град
Всички се стичаме да видим появил ли се е
Щом като хоризонтът грее
Щом като толкоз му прилича.
ПУРПУРЕН МИГ
Никой процеп не се разтваря без копнеж
Върху оградата на градината птиците разперват криле
Близостта на реката ги привлича
Страстта на плешивия орел по белия гълъб
Е извисяване на планина със заснежен връх
Когато ледовете се топят пеем в долините
Водите ни опияняват
Зениците на очите ни отмиват съкровищата си
Едни са блондинки други брюнетки
Носят върху лика си отблясъка от надеждите ни
Носят в гърдите си млякото на живота ни
А ний стоим край тях
Заобикалят ни изконни повели
Тромбовете на планините пулсират и се разсейват
Снеговете им са песни на настъпване на новото време
Тези години са нашият живот
Птиците почиват в хралупите си по пладне
Никой процеп не се разтваря без копнежа
на разкритието
Понякога се превръщаме в клепсидри
А сюнгерите са премалели за всяка наша капка.
ВЪЗДИГНАТА
На Стефания Ембирику
Днес денят е син Листата му зелени Розите му жълти Ноктите му ярко червени
По балконите му във вятъра плющят знамената
По балконите разпускат коси снощните вечеринки
Любовниците им тръпнат
Гривните им са като бляскави слова
Като онези които хесперидите мълвят в съня си
Все още никой не е успял да ги укроти
Красиви са и блестят на слънцето
Красиви са и искрят в мрака
Световъртежът не ги плаши
Покрай мълвящите ги устни избликват проблясъци
Мрачни хора кръстосват шпаги във вятъра
кой пръв да ги грабне
Улиците са пълни с къщи
Къщите са пълни с хора които следят
със свито сърце дуелиращите се
Дуелиращите се приветстват цезаря
Изведнъж единият пробожда булото на нощта
И денят изскача на пясъка
Всички го следят
Всички го умоляват
Всички го назовават Днешен
Питомни стада го следват а очите му са сини.
КАРИАТИДИТЕ
На Йоргос Гунаропулос
О, гръдта на младостта
О, пребледнелите води на авлигите
Калдъръмът отеква под стъпките на сутрешните хора
Дъбраво крепка, с алените ти дървета
Младостта предугажда твоето значение
Вече се възмогва в покрайнините ти
Пухени къдели тръпнат между гърдите на девойките
Разхождащи се полуголи из уличките ти
Косите им по-красиви от тези на Авесалом
Кехлибарът се стича по кичурите
А брюнетките държат абаносови листа
По стъпките им душат порове
Лесът се трогва
Лесът е мравуняк с легиони копиеносци
Тук и чучулигите се оголват от своите сенки
Трамваите не се чуват
Денят простенва
Негова невръстна щерка си играе с гърдите си
Никакви плесници не важат
Само кошута преминава държейки в уста
Трите череши които откри сред гърдите на младостта
Вечерта тук е гореща
Дърветата се обвиват в безмълвието си
Скали на мълчание понякога бавно пропадат в просеката
Както светлината преди да се превърне в ден.
ИНТУИЦИЯ НА СУТРЕШНИТЕ ЧАСОВЕ
На Ив Танги
Естествената склонност
Се предава от гълъба на пулсирането
Безспир се стичат сълзите на реките
Това са сълзите на безпризорна радост
Това са езера населени от памтивека със снежнобели щъркели
Не гнезди югоизточен вятър в захарните тръстики
А ако понякога отекне пушечен изстрел облаците се вдигат
И се извисяват към по-разредени слоеве
Там където опъват платна корветите
Долу на земята сянка търси изгубеното си тяло
Климатът на долината който ѝ го открадна
Сгъстява скриващата го мъгла
Съкровищата на езерото са тревожни и настръхват
Водораслите и микроорганизмите треперят по дъното
Медуза оплаква вчерашната прозрачност на езерото
Която се възвръща с първия фенер за нощен риболов
Преди да се е зазимило
Преди дори през ум да ни минало да запалим фенера
Под който яркоруса жена размишлява върху бъдещето си
Пазачът на фара се навежда над устните ѝ и ги целува
Както мореплавателите целуват своите симплигади.
Превод от гръцки Здравка Михайлова
ВЪЗРАСТТА НА РАСТЕНИЯТА
Сред светлините високо напрежение
сред зимните цветя на вилата ти винаги
шушнеща като разтвор на утрото
идваш и сядаш на масата на свободата
без потискащите стени на лагерите
с една целувка на устата
с един брилянт на шията
с един кос в гънките на твоите надежди
те са и моите надежди –
с флейтата на нашето дълго пътешествие
с цветята на пролетта
ти разтваряш сърцето си, за да възвестиш
това което с увереност очаквам да заехти…
Превод от гръцки Стефан Гечев
БЛЯСЪК
Светлият фитил се превърна на фар
Кристалите му ни говорят
Понякога сме негови лъчи
Друг път приличаме на далечния му глас.
Стоим изправени пред блясъците му
Тялото му ни завладява
Дава ни сили неговата светлина
Сърцето ни с неговото бие
(а мислите които отминават са кораби
морето е в краката ни).
Никой от нас не следва неговите стъпки
Всеки върви и се отдалечава към
Скривалищата на виденията си
Земята която ни покрива е в нас самите.
Страстите ни събират на тълпа
Косите им се смесват
Устата се целуват
Ръцете им се стискат
Нашият Сфинкс ни смачква до гърдите си
В блестящото мълчание на фара.
Превод от гръцки Здравка Михайлова
Из „ТЯЛОТО НА УТРОТО“
УВЕЛИЧЕНИЕ
Понякога се случва да целунеш
Ръката на една сияйна утрин
Сред тишината на пейзажа
Застинал с уста запечатана
Преди градът да се пробуди с хиляди фонтани
И своеволните и къпещи се гласове
Които внезапно отпращат под внезапното слънце
Сутрешните улични миячи.
Тъй не излязоха напразни нашите усилия
Повдигат си воалите показват
Ръцете си със здрави мускули
Прострени към сърцето на града
И както магове от Изтока отварят
Един по един пръстите на спящите
В посока на уханната последователност
На лодките които по улиците плуват
Пълни с плодове и със съкровища
От места далечни като поглед
На жена потънала в мечтание.
Превод от гръцки Яна Букова
ВЕРИФИЦИРАНЕ
О, писарю с лист и перодръжка
Кога ще изпратиш пожеланието на девойката
С пулса на гърдите ѝ със цвете
Което тя държеше между зъбите
Преди да го постави в писмото за да го изпрати
На мъжа който я мисли в странство.
Урожайни времена като ябълки през септември
Отнасят при любовниците плодовете
На градините и на прегръдките
На мъжкото и женско съпоставяне
На всяка форма на любов.
Цвиленето предава вибрациите
На крехки милувки сред разнобагреност
По-силна от ароматите
По-изразителна и от мирото
На съдбата с невероятната премяна
Искряща с блещукането на звездите
Докато сладък плисък на вълни
Тласка лодката да прекосява езерото
Покрито с куп наколни жилища
И наподобява паланки на целувките
Давани от майки на салджиите
А момичетата им скрити
В кадифената светлина на нежната им плът.
Превод от гръцки Здравка Михайлова
Из „ПИПАЛОТО НА АЛТАМИРА“
2
Няколко накита в тревата. Малко диаманти в мрака. Но пеперудата, която се излюпи нощем ни оповестява зората, мятаща се в човката на утрото.
3
Поезията е ускоряване на бляскав велосипед. В нея всички растем. Пътищата са бели. Цветята говорят. От листенцата им изплуват невръстни девойчета. Тази екскурзия няма край.*
4
Застинал миг като лъскава жълтица преди да падне. Хубавото е, че когато падне изчезва. Но птиците остават, гласовете им остават и където и да кацнат върху голи клони или върху чаши пълни с маргаритки, пониква пух или перо със розов връх като възлияние във вятъра.
5
Сгъстяването на мъглявината е гръд във фуния.
7
Стъпките ми отекват по кадифената настилка на собствената ми сянка.
8
Тайна моя надеждо, приветствам твоето ехо в планините.
9
О, свежо девойче, ти, което се криеш сред валмата на снежните лавини! Зад теб кристалите им струят светлина, а бързите изкопи на невестулките стават по-дълбоки и все повече се доближават до фунията на твоята пола. Така звездите изопват струните си. Така галактиката се разлива в разума си.
10
Нощна багра по устните ѝ, сноп светлина по гърдите ми, а панерите на пролетта отворени с трепкащи цветни хартийки на плодовете.
11
Симплигадите на близостта са гърди на млада жена, които мореплавателят гали.
17
Дезертирам в шумака. Отдалеч съзирам лека долчинка. Този ден е като прилив на светлина. Във вените и в листата му тече кръвта, която го оживява и отдалечава случайните прашки. Куполът му е толкова бистър, че стомната в съседната вила се строшава, а наровете в алеята се разпукват преждевременно. Всяко тяхно зърно е и миг, който се отронва в сластния кладенец. *
18
Вземи словото ми. Подай ръката си.*
19
Съзерцавам. Една камбана се разтапя пред мен. *
20
Аз, човка. Ти, една цяла нощ с трепети и фосфоресциращи медузи. После заспа, а когато се събуди, отново ме погледна, както детето стълба.*
Превод от гръцки Здравка Михайлова
* Отбелязаните стихотворения са първото представяне на Андреас Ембирикос на страниците на „Ах, Мария“, в броя СЮРРЕАЛИЗМЪТ, бр. 2/1991, в превод на Панос Статоянис и Румен Баросов, но на стр. 317.
1 Споради – островен архипелаг в Егейско море. – Бел. прев.
2 Симплигади – в древногръцката митология сближаващи се и раздалечаващи се плаващи скали. – Бел. прев.