На Орестис Канелис
Чак до темето на теленцето, чиято сила се уголемява
Между рогцата къдрава козина избуява
Сикелианос
В едно от големите кафенета на този тесен булевард, където чести посетители са работници и кочияши, странстващи поети из заведения на открито и закрито, на малка масичка върху тротоара пред празна бирена халба седеше отколешен златотърсач от Северна Америка с протрити дрехи и стара кадифена шапка, но и с вратовръзка „Кавалиер“ в добро състояние и едър карамфил в бутониерата.
На същия тротоар, но откъм улицата, срещу мястото на поета се издигаше обемиста кръгла циментова колона, облепена с разноцветни рекламни афиши.
Сред безбройните надпреварващи се електрически и неонови светлини сновеше тълпа пешеходци, куп хора седяха около масите на различни заведения, докато по дървената настилка на улицата почти непрестанно дефилираше безкраен поток от всевъзможни возила – купета, виктория, ланда, тилбъри и файтони – увеличавайки все повече уличната врява.
На пръв поглед човекът с кадифената шапка изглеждаше сякаш съзерцава глъчката на есенната вечер. Въпреки това той не бе изпаднал в унес. В лявата си ръка държеше часовник и отчиташе колко блондинки и колко брюнетки преминават за минута пред колоната за рекламни афиши, като според оттенъка на косите им си отбелязваше всяка една върху цигарена кутия. Въпреки че този човек бе смятан от мнозина за полупобъркан, онези, които го познаваха отблизо, по-скоро го смятаха за ексцентричен, но уверяваха, че е с непокътнати умствени способности. Истината е, че това, което се възприемаше като разстройство на душевното му равновесие, в дълбоката си същност не бе нищо друго освен следствие от богатия му темперамент и огромното му емоционално дръзновение.
Поетът току-що бе регистрирал девойка-брюнетка, която в този момент преминаваше пред него, когато пред колоната за рекламни афиши застана млада жена с много пристегнат корсет, облечена в рокля с цвят на зарзала, украсена с тежка кожа и носеща на главата си изкусна прическа, почти изцяло покрита с теменужки, а краката ѝ бяха обути във високи островърхи ботинки с множество малки копчета. Тази жена бе придружавана от висок мургав мъж с черни подстригани мустаци, с шапка с колосана периферия, сиво облекло и бастун с дръжка от слонова кост в ръка.
Щом забеляза двойката, поетът незабавно прекрати вписванията и погледна заслепен младата жена. После много разочарован прибави към двете колонки на блондинките и брюнетките трета колонка и най-отгоре върху цигарената кутия написа „Червенокоси“, а отдолу вписа номер „едно“.
Двойката изглежда коментираше с жив интерес реклама, която поетът не можеше да види от мястото, където седеше, тъй като бе разлепена навън, откъм страната на улицата. Поетът погледна още веднъж младата жена. „Прекрасна е“, прошепна и прекратявайки окончателно статистическите си занимания, прибра кутията с цифрите в джоба си, плати бирата и стана.
С пет-шест разкрача се озова зад двойката. Езикът, на който те говореха, бе унгарски и очевидно коментираха цветна реклама, която изобразяваща млада звероукротителка с камшик в ръка и седем големи лъва, изправени пред нея на задните си крака. В овална рамка имаше увеличена цветна снимка на лицето ѝ. Това бе руса девойка, която при все че в действителност бе представяна такава, каквато изглеждаше на картинката, сигурно бе по-хубава. Отдолу с големи червени букви бяха напечатани няколко думи: „Днес и всеки ден на хиподрум „Елдорадо“ русата чаровница Земфира с нейните лъвове Боби, Замбези, Дарлинг, Чап, Лигея, Кити и Фани“.
След малко двойката спря преминаваща оттам двуколка и тъмнокосият мъж даде на кочияша адреса на хиподрума. Наелектризиран, странстващият поет веднага взе същото решение. Но тъй като разполагаше с ограничени средства, пое към хиподрума пеш.
През целият път умът му гореше.
Как ли се казваше тази жена? Какъв ли бе животът ѝ? Какви красиви очи имаше! Каква хубава уста! Какви ли прекрасни закръглени изпъкналости криеше и притискаше толкова стегнатият ѝ корсет? Ами слабините ѝ? Как ли изглеждаха слабините ѝ? Сигурно и те бяха съответно красиви и сладостни. А малкото козинка, покриваща това безценно съкровище – тази нежна козинка, това малко женско руно, как ли изглеждаше то? Дали имаше същия оттенък като косите ѝ?
„Ах! Наистина е прекрасна!“, отново прошепна странстващият поет и отправяйки се с бърза стъпка към хиподрума, вече се виждаше замесен в успешни еротични авантюри с червенокосата унгарка, ту в Париж, ту в Будапеща, а накрая и на Ниагарския водопад, като самият той бе облечен като Бил Коуди, а тя бе в своята зарзалова на цвят рокля, докато някъде наблизо трима негри с банджо пееха екзалтирано: „О, Сузана! За мен недей плачи! Аз идвам от Алабама с банджо през рамо!“.
Въпреки това двайсет минути по-късно, щом поетът с развинтена от булевардите фантазия съзря до касата на „Елдорадо“ истинската снимка на звероукротителката, съвсем забрави красавицата от Унгария – толкова привлекателна и миловидна му се видя чародейката Земфира.
Пред гишето на касата се тълпяха четирима души: мършав британец с много висока яка и вечерно облекло, водещ със себе си грациозна жена с четири черни пера върху шапката и елегантна черна рокля, която под ефирен тюл откриваше красиво деколте. Зад британеца и неговата дама стоеше грък с едър изразителен нос, дълги мустаци и мека шапка. Следващото лице бе американец с гигантско телосложение, руса брадичка и обемиста пура в уста.
След като хвърли един поглед, в лицето на мустакатия разпозна живеещия в Париж френскоезичен поет Жан Мореас2, странстващият поет отново погледна към снимката на Земфира. И докато устните му все още напяваха песента на тримата негри от неотдавнашното му фантазно изживяване, той почувства как сякаш към фотографията го издига вълна, огромна вълна, пенлива и страстна, и както гледаше в екстаз образа на русата девойка, сега вече изричаше и повтаряше за нея, с дълбока тръпка, пробягваща по цялото му тяло: „О, Сузана! За мен недей плачи! Аз идвам от Алабама с банджо през рамо!“.
Сега циркът вреше и кипеше под огромното шапито. Номерът с малките кончета, както и вдигането на тежести, бе свършил. Двама клоуни, льохмани в панталони с широки крачоли – единият висок и хърбав, а другият джудже – надаваха викове на арената, прилагаха си хватки, падаха, ставаха, плачеха и се смееха и взаимно се шамаросваха, връщайки си с бойни викове звучните и умели плесници. Ненадейно оркестърът изсвири бърза мелодия и арената се опразни от палячовците. Най-после след като всичко наоколо бе заградено с железен парапет, бързи и гъвкави, със сладостно ръмжене се втурнаха лъвовете.
Щом влязоха, размахвайки камшик в ръка, радостна и засмяна в лазурнопурпурна хусарска униформа, но без шапка на главата, с бели ширити и златни копчета, бежешком ги последва прословутата звероукротителка Земфира, наситено руса, с черни сладострастни очи, с високи лъскави ботуши и проблясващи шпори. Точно в средата на арената младата жена изведнъж се спря и прегъвайки коляно в кратък двоен поклон, поздрави тълпата отляво и отдясно.
По баща прусачка, а по майка латвийка, прелестна и млада, с превъзходно изпъкнали под хусарската униформа гърди и хармонично заоблени под прилепналия униформен панталон бедра, с лице на девствено ликуване Земфира винаги изтръгваше буря от овации и звукови проявления на обезумялост. Понякога бълнувайки, най-горещите и почитатели от простолюдието разпалено крещяха определени думи, които, ако тълпата не бе винаги толкова плътна, а атмосферата в цирка бе различна, така изразяващите се щяха да бъдат отстранявани от хиподрума за обида на обществения морал.
Въпреки всичко създалата се около русата звероукротителка атмосфера бе такава, че тези впрочем толкова изразителни и онеправдани думи никога не изглеждаха вулгарни, нито обидни, тъй като съвсем естествено се преплитаха и сливаха в тяхната красноречива и буквална яснота с онова, което се излъчваше и бликаше от младата жена, както от личната ѝ хубост и чар, така и от заниманията ѝ със зверовете. Всеки път, когато се намираше помежду им, от тях се излъчваше и разстилаше силна миризма едновременно на органична женственост и мъжественост.
Пет-шест години вече откак Земфира очароваше своите почитатели с обиграно и психологически мотивирано чародейство на красавица в опасност сред диви зверове – нещо, което дълбоко затрогваше тълпите.
Същото се случваше и тази вечер. След като Земфира се поклони, тя се обърна кръгом и застана лице в лице с лъвовете. Хората я посрещнаха с въодушевен тропот на крака, ръкопляскания и възгласи. В същия миг като внезапно пръскащ се нар, стремителен и тръпнещ, от духовата музика гръмна маршът „Капитанът“ от Филип Суза. Земфира набързо поблагодари на тълпата, покланяйки се три пъти с глава. В този миг лъвът Боби направи опит да се качи любовно на млада лъвица. Три лъва ръмжаха гръмовно. Друга лъвица уринираше прибързано. Изведнъж младата прусачка вдигна десница и големият ѝ камшик проблясна неколкократно във въздуха. Лъвовете веднага отстъпиха и всички заедно се изправиха на задните си крака. Тази свирепа гледка бе величествена и наелектризирани, хората заръкопляскаха още по-силно. Зверовете останаха така една минута, три минути, а после под звуците на валс (валса от „Спящата красавица“ на Чайковски), последвал марша от Суза, се подредиха един зад друг и още докато камшикът плющеше, започнаха да обикалят арената в кръг с вълнообразни движения на телата, с развети гриви в такт 3/4 като ритъма на танца, като гъвкавото тяло на Земфира, която ги направляваше с отривисти команди и сластни викове.
Известно време лъвовете продължиха да описват кръгове около господарката си, понякога променяйки посоката и описвайки осморки под нейните заповеди, когато след нова команда на звероукротителката всички заедно се обърнаха към русата девойка, склонявайки глави към нея. Тогава Земфира грабна в ръка копие и започна да боде красивите зверове, така че ги принуди да завият и заръмжат. После с различни заповеди и последователно плющене на камшика им подаде команди да прескочат един след друг протегнатия ѝ камшик, описвайки във въздуха безупречни тръпнещи дъги, докато тя извикваше с безумна нежност имената им: Боби, Замбези, Дарлинг, Цар, Лигея, Кити и Фани.
Превод от гръцки Здравка Михайлова
1 Пазифая – митична дъщеря на Хелиос, жена на владетеля на остров Крит цар Минос, която се съвкупява с бик и ражда чудовището Минотавър. – Бел. прев.
2 Жан Мореас – псевдоним, с който гръцкият поет Йоанис Пападиамандопулос става известен във Франция. – Бел. прев.