„Вземи словото ми. Подай ръката си.“
След честванията през 2000 г. в памет на първия гръцки Нобелов лауреат Георгиос Сеферис (1900-1971) по повод стогодишнината от рождението му, първата година от новия век, както и първата Културна олимпиада (2001-2004), предшестваща Олимпийските игри, на които Атина ще бъде домакин през 2004 г., бе посветена на гръцката литература, книгата и книгопроизводството.
Първата пресконференция, дадена от Министерството на културата на Гърция, оповести обявяването на 2001 за година, посветена на стогодишнината от рождението на поета-сюрреалист, психоаналитик и фотограф Андреас Ембирикос (1901-1975). Министерството на културата сформира комисия и представи програма за честване на творчеството на поета, възлагайки отговорността на Центъра за книгата на Гърция. 2001 г. бе юбилейна и за други гръцки автори. Навършиха се петдесет години от смъртта на големия лирически поет Ангелос Сикелианос, радетел на идеята за възстановяване на Делфийските тържества в ново време, както и от смъртта на изключително продуктивния писател Г. Ксенопулос. Сто и петдесетата годишнина от рождението на Александрос Пападиамандис бе отбелязана с прояви, които достигнаха своя апогей на Панаира на книгата във Франкфурт, където Гърция бе фокусна страна през 2001 година.
Наред с Г. Сеферис, О. Елитис и Я. Рицос, Андреас Ембирикос е един от най-значимите гръцки поети от така нареченото „поколение на Трийсетте години“, един от най-вдъхновените и продуктивни гръцки поети на ХХ век, значим представител на гръцкия модернизъм, въвел сюрреализма на гръцка почва, влял обновяваща струя в новата гръцка поезия, дързък и революционно настроен в мисълта и словото си визионер – прогласител на еротичен и освободен живот като онзи в Райската градина преди грехопадението. Наред със Сеферис в неговите стихосбирки „Завой“ (1931) и „Роман“ (1935) Ембирикос присажда и култивира на гръцка почва модернизма, по-точно неговата „крайна, агресивна“ разновидност, както наричат сюрреализма, за разлика от англосаксонския вариант на Паунд и Елиът, окачествяван като „по-спокоен“. Този негов акт отведнъж променя и гръцката поетична карта.
Поетът е роден през 1901 г. в Браила в Румъния. Баща му Леонидас Ембирикос по произход от остров Андрос е деен корабособственик, основател на Гръцката корабоплавателна компания, депутат от партията на Венизелос. Майка му Стефания Ембирику, също с произход от остров Андрос, има руска кръв и е родена в Киев. През 1902 г. семейството се установява в Ермуполи на остров Сирос, тогава най-големия пристанищен център на Гърция, изместен по-късно от Пирея. От 1905 до 1914 г. малкият Андреас пътува с майка си из Южна Русия, където прекарва лятото с вуйчовците си. По-късно семейството се премества в Атина, където Андреас завършва средното си образование. От 1918 до 1921 г. служи във флота. Част от военната си служба отбива като преводач на английския адмирал, командващ флагманския кораб на британската флота в Средиземно море. Записва се студент във Философския факултет на Атинския университет. Годините между 1921 и 1925 прекарва в Лондон, където работи в корабната агенция на баща си и посещава лекции по философия и филология в Кралския колеж.
Пътува с баща си по Светите места, а периода 1926-1931 прекарва в Париж, където решава да учи психоанализа при Рене Лафорг. Към 1929 г. се запознава с Бретон и кръга на сюрреалистите. През 1931, когато се завръща в Гърция, в Атина среща френския елинист Е. Териад, от когото научава за гръцкия художник-наивист Теофилос, чийто дом на остров Митилин по-късно посещава заедно с Одисеас Елитис и други гръцки интелектуалци. През 1935 г. пътува до Цариград с Маргьорит Юрсенар, а през следващата започва да практикува като психоаналитик. През 1947 г. сключва брак с Вивика Зиси, а кум на сватбата е Одисеас Елитис. През 1962 г. заедно с О. Елитис и писателя Г. Теотокас пътува из СССР по покана на Дружеството за приятелство между СССР и Гърция. Прекарва в СССР няколко месеца.
Понятието сюрреализъм е въведено за пръв път през 1917 г., а бащинството му е приписвано на Гийом Аполинер. Той окачествява като „сюрреалистична драма“ абсурдистката си театрална творба „Гърдите на Терезий“. Съгласно Аполинер това понятие подсказва аналогичния начин, по който може да бъде предадена действителността. Например, когато поискал да подражава на ходенето, човек не е измислил изкуствени крака, а колелото. Същото поведение ще възприеме и поетът: щом иска да предаде някакви идеи, той трябва да го направи не като прекопирва статично и натуралистично света и неговите ситуации, а динамично, по аналогичен начин, с творческа фантазия. Така, когато Андре Бретон търси понятие, което би могло успешно да опише експерименталното писане, практикувано от него и някои негови сподвижници непосредствено след края на Първата световна война, възприема като най-подходящ термина „сюрреализъм“. Според Бретон войната е ужасна и за това е отговорен шовинизмът на буржоазната класа, който я е предизвикал. Новият начин на писане трябва да подкопава старите ценности, довели до избухването на войната. Запознат с техниките на фройдисткия анализ, Бретон започва да експериментира с новия начин на изразяване, който трябва да проправи свободно път на произволния поток от образи, често пъти напиращ в нас. Става въпрос за прословутата теория на свободната асоциативност и „автоматичното“ писане. Първостепенна задача на писателя е не да пише „красиви“ текстове, а да променя съществуващия светоглед. Малко след издаването на Първия манифест през 1924 г. много от френските сюрреалисти поддържат тесни връзки с Френската компартия. Ембирикос също е бил симпатизант на комунистическата идеология до 1938 г., когато, разочарован от подписването на пакта Молотов-Рибентроп, променя убежденията си.
Единайсет години след издаването на първия „Манифест на сюрреализма“ на Андре Бретон, през март 1935 г. (след като в Атина Ембирикос вече е изнесъл беседата си на тема „Относно сюрреализма“), се появява стихосбирка със странното заглавие „Доменна пещ“, обединяваща шейсет и три стихотворения в проза. Тя носи подписа на Андреас Ембирикос, който дебютира с нея. Според мнението на литературния изследовател Й. Ятроманолакис никой гръцки поет преди и никой след автора на „Доменна пещ“ не е представял толкова еретична, с толкова закодиран смисъл, толкова „непонятна“ книга. Въпреки това изданието се изчерпва много бързо, но не поради същински интерес, а тъй като е смятано за скандално, написано от луд. Без препинателни знаци, с изискания език на книжовната катаревуса, с безкрайни фрази, с безупречен синтаксис, но без очевидна логическа връзка, по всичко личи, че „Доменна пещ“ следва повелите на свободната асоциативност и автоматичното писане, прокламирани от Андре Бретон и неговите сподвижници. Този експериментален текст успява да се наложи като най-автентичния образец на гръцкия сюрреализъм. С един неслучаен двоен акт през 1935 г. Андреас Ембирикос въвежда психоанализата като клинична практика и сюрреализма като движение и възглед за живота и изкуството.
Следващата стихосбирка на Ембирикос „Хинтерланд“ (1945), както и малкото томче проза „Писания или лична митология“ (1960) съдържат текстове, проникнати от духа на сюрреализма, но с очевидна връзка и логическа последователност. Вече ясно проличава, че онова, което основно интересува Ембирикос, е да съхрани жива революционната и разкрепостяваща склонност на европейското движение на сюрреализма и да прогласи визията за един свят, освободен от всякаква форма на потисничество, за свят „без предели и условности“. Отхвърлянето на различни табута, политическото, социалното и най-вече еротично разкрепостяване са основна цел на Ембирикос, факт, който го превръща наред с А. Сикелианос в един от поетите-визионери на Гърция, мечтаещ за универсална система на политическа и социална симбиоза.
Утопичният град, наречен Октана (както е описан в едноименната стихосбирка), ще бъде столицата на един Нов свят „в сърцето на бъдещето и на хората“. Този град ще бъде универсален, изпълнен с поезия, любов, наслада, справедливост и свобода. Осемтомният му роман „Великият Ориенталец“ (издаден за пръв път през 1990-92) представлява най-пространният и дързък текст на новогръцки, в който с епичен тон се разгръщат еротичните фантазии, проповеди и визии на Ембирикос.
Председателят на организационния комитет за честването на Ембирикос, поетът-сюрреалист Нанос Валаоритис, негов духовен последовател и дългогодишен преподавател в университета в Бъркли, Калифорния, отбелязва, че „еротичната изповедност прониква цялото творчество на Ембирикос напук на обществото, което тайно се стреми към нея, но го прикрива. Ембирикос принася в жертва литературността на писането в полза на повтарящите се еротични сцени, които на едни доставят наслада, а други ги смятат отблъскващи и недостойни за един благопристоен писател“.
Според Валаоритис и други изследователи поетичното творчество на Ембирикос го причислява към категорията поети от Уитмановото коляно. Натюрелът му никак не си схожда с този на поети от породата на Паунд и Елиът.
Преди всичко социалният произход на Андреас Ембирикос и дилетантизмът в многобройните му духовни занимания (литература, философия, психоанализа и други подобни) сред космополитните среди в Западна Европа в годините между двете войни карат мнозина „правилно мислещи“ новогръцки интелектуалци да се отнасят сдържано към него. Онова, което го прави буквално подозрителен, са заниманията му с художественото творчество в лоното на действеното и революционно движение на сюрреализма, тъй като сюрреалистите основават революцията си на две фундаментални теории и идеологии: марксизма и фройдизма.
През втората половина на трийсетте години в провинциална и консервативна Атина духът на Ембирикос предизвиква всеобщ упрек и реакции: как този потомък на известна фамилия дръзва да наруши установените литературни норми, да твори извън приетите условности и как без медицинско образование се осмелява да предлага терапии, и то такива, основаващи се на теориите на антихриста, пансексуалист и евреин Зигмунд Фройд! Това двойно обвинение по отношение на неговото изкуство и психоанализата му ще допринесат за създаването около Ембирикос на един мит, който ще го съпътства до смъртта му, дори до днес, сто години след рождението му. Ембирикос е един от съоснователите на първия гръцки психоаналитичен кръжец, а през 1950 г. е избран за член на Парижкото психоаналитично общество. През август 1951 г. присъства на Международния конгрес по психоанализа в Амстердам.
Честванията в Гърция в памет на поета включваха две поредици беседи от специалисти-изследователи на творчеството му. Пролетният цикъл включваше темите: „Андреас Ембирикос: събитията и аз“, „Разтворете прозорците, разтворете душите си: психоанализа и литература“, „Географията на А. Ембирикос“, „Великият Ориенталец: еротично четиво или политическа утопия?“, а в края на 2001 г. последва втори кръг с основни акценти: „А. Ембирикос: въведение в един град“, „Когато евкалиптите шумят: поетичните позовавания у Андреас Ембирикос“, „Нашите кръгове принадлежат на вселената: политика и поетика на модернизма“.
През месец юни 2001 г. на остров Андрос, наречен от съвременната гръцка писателка Йоанна Каристияни „Малката Англия“ (едноименният ѝ роман предстои да бъде издаден от издателство „Библиотека 48“ в превод на Емануил Мутафов) заради силната традиция на корабопритежателските фамилии родом оттам, се проведе международен симпозиум под надслов: „Днешният ден като Утрешен и Вчерашен“, заимстван от едноименната творба на поета. Проявата бе съпроводена от изложба с фотоси, снимани от Ембирикос. Финалният щрих на „годината на Ембирикос“ бе поставен през декември, когато в пригодените за културни прояви и изложби зали на бившата фабрика за газ в Атина бяха показани мултимедиална изложба с биографични данни, информация за творчеството, книги, първи публикации, снимки, правени от самия Ембирикос.
Издадени бяха непубликувани досега творби на поета, изчерпателна библиография, есета, антологии. Отговорността за новите издания се падна на издателство „Агра“. Неговият издател Ставрос Пецопулос и поетът-графичен оформител Димитрис Калокирис определиха естетическата концепция на поредицата. Намерението на организаторите бе проявите да бъдат адресирани до възможно най-широк кръг хора. Затова и те избраха като техен надслов стиха на Ембирикос „Вземи словото ми. Подай ръката си“, залагайки на поетичното общуване.
Освен откъси от повечето произведения на поета и критични текстове за творчеството му в настоящото издание, посветено на А. Ембирикос, е включен и спомен на сина на поета Леонидас за баща му, който е познавал добре България, тъй като при пътуванията с майка му до Русия неведнъж я е прекосявал.