Премери си живота на чаени лъжички2
гледайки мътните реки на градове
иззад стъклата на сиви консулства,
докато вечерта падаше върху тревата като птица
с прекършено крило.
Говореше за свежите любовни цветове,
а шумът на времето те разбуждаше
из мрачни ливади, където голи хора
коленичили, треперещи в гъстата мъгла,
опипваха асфодели.
В твоите дни нищо не криеше
нищото. От черното капеше светлина.
А в нощите ни зеят празноти,
излъчващи миризма на отпадъци.
Студена пепел
се сипе от тавана.
Покрива мебелите. Вратите скърцат
отключени, а топли, сити, с лъснал
косъм пипалоръки блюстители по балконите
те намират за консервативен,
обърквайки Историята със смисъла на Историята
(запотени се мъчат да опънат стиха ти
като лъка на Одисей).
Сега прекарваш смъртта си под палмово дърво,
вдишвайки черния покой на мъртвите.
Размишляваш за онези, които идват, гребейки
със строшени гребла.
Превод от гръцки Здравка Михайлова
Бележки:
* Из стихосбирката на Насос Вагенас „Падането на летящия“, ИК „Парусия“, Атина, 2001. – Бел. прев.
2 Алюзия за стиха на Т. С. Елиът от „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“, превод от английски Цветан Стоянов. Цитат по: Томас Стърнз Елиът, „Избрани стихове“, (подбрал Вл. Левчев) ИК „Народна култура“, 1993, София. – Бел. прев.