Ани Илков, Владимир Левчев, Борис Роканов, “Аполония”, 1989. Снимка: b-rokanov.blogspot.com
Текстът е публикуван в бр. 16 на “Ах, Мария” от 2009 г. – “Българската литература като списание. Спомени от 90-те”. Можете да закупите броя онлайн от “Български книжици” ТУК.
1-ви спомен: 1989, Созопол, септември, привечер
Тримата с Ани Илков и Ачо Джендема седим на тротоара и пием бира в кофички от кисело мляко (така я продаваха тогава). Пием и псуваме комунистите, особено комунистическите писатели. Пием и чакаме поета отец Стоян Раненски, които в малките часове на деня освобождаваше Созопол: „Освободени сте, ставайте, мама ви мръсна“– крещеше по уличките на стария Созопол поп Стоян, защото беше 9-ти септември и искаше да освобождава.
Заговорихме и за списанието, което бях решил да издавам. Чудех се как да се казва.
Ачо Джендема: „Боби, списанието ще го кръстиш „Прилеп“, на името на града, откъдето идват вашите, ще ти дам една стара картичка от Прилеп да я лепнеш на корицата.“
Не взех картичката, защото визията на Свилен Блажев беше друга, но взех името. Тук споменът свършва.
2-ри спомен: 1991, лято, около 4 сутринта
Двамата с Владко Левчев вървим пеш по „Цариградско“ след купон в „Дървеница“ (Юлиан Попов и Ирина Баткова още бяха женени), където цяла нощ малтретирахме младите си тела с алкохол и други отрови. Вървим и говорим за поезия и демокрация, докато стигнахме шкембеджийницата на площад „Македония“. Тук споменът свършва.
3-ти спомен: 1992, пролет, късен следобед, кафенето на писателите
Компания. Шум. Дим. Много водка. Ани Илков и аз:
– Ани, ще направим………..
– Това е великолепна идея, Боби, но стиховете трябва да бъдат нашите.